Ивайло Дичев
Кратка информация | |
---|---|
Име | Ивайло Стефанов Дичев |
Роден | |
Жанрове | есета, разкази, романи, сценарии, изследвания |
Издания | Орбита, Пулс |
Дичев, Ивайло Стефанов (София, 28.03.1955). Син на писателя Стефан Дичев и на художничката Лиляна Дичева. Завършва гимназия в София (1973) и английска филология в Софийския университет (1979). Работи като редактор във в. „Орбита“ и в издателство „Български писател“ (1985–1987), сътрудник в Информационния център към СБП. От 1990 е асистент в катедрата „Логика, етика, естетика“ в Софийския университет. През 1991 специализира в Сорбоната в Париж. Защитава докторат на тема „Проблемът за автора и целостта на творбата“ (1993) в Софийския университет и докторат във факултета по История и семиология на текста и образа в университета Париж-VII „Дени Дидро“ (1996). Професор по културна антропология в Софийския университет (2001); директор на магистърска програма „Културна антропология“ (от 2002); създател и редактор на онлайн списанието за културни изследвания „Семинар БГ“ (www.seminarbg.eu); асоцииран преподавател в университета Париж-X. Научните му изследвания и публикации са в областта на естетиката, социалните науки, политическата култура, градската антропология, балканските идентичности и новите медии.
Ивайло Дичев е белетрист и есеист. Дебютира с разказа „Континентът потъва“ във в. „Пулс“ (1977). Писателят е представител на младото поколение разказвачи от 80-те години на ХХ в., ориентирани към идейно-естетическите постулати на постмодернизма и повествователната техника на „новия роман“.
Основна тема в творчеството му е самоидентификацията на съвременната личност в един релативизиран свят на разпадащи се социални и нравствени норми. В първите си сборници с разкази и новели Ив. Дичев изследва мисловните и поведенчески стереотипи, които детерминират изборите и личностната реализация на съвременника. Конструира модерно повествование, наситено с различни културно-комуникативни кодове. Романът „Идентификация“ иронично белетризира теорията за романовия жанр, демаскира механизмите на неговото „правене“ и социална реализация, разобличава социалния и езиковия конформизъм на пишещия човек. Експериментален и синкретичен характер имат и следващите му произведения, което затруднява жанровото им определяне. Дичев разглежда житейските явления през призмата на модерните философски, социологически и литературоведски теории, като създава своеобразно метаравнище на художествените внушения. Авторът разширява словесните значения чрез въвеждането в текста на графични изображения – фотоси, шрифтове, рисунки. Художествените му текстове от началото на 90-те години на ХХ в. усилват внушението за „научност“ и „литературност“, открояват интелектуалната дистанция и критическа рефлексия, подчертават социалната безтегловност и ценностната аморфност на съвременната личност. Сценарист на филма „Заплахата“ (1980).
Ив. Дичев е автор на девет научни книги по проблеми на естетиката, социологията, философията и културната антропология. Дисертационният му труд разглежда авторовата фигура в системата на художествената комуникация и нейното културно преодоляване. Колумнист за Дойче Веле и други български и европейски издания
Носител е на наградите за есеистика Паница (1999), Черноризец Храбър (2002) и Димитър Пешев (2005).
Негови произведения са преведени на англ., нем., рус., унг., фр. и др. ез.
Мариета Иванова-Гиргинова
Библиографията е изготвена от Аделина Германова
Книги от Ивайло Дичев
Заглавие | Жанрове | Година |
---|---|---|
Уча се да плача : Разкази / С предг. от Йордан Радичков | разкази | 1979 |
Звезден календар : [Новели] | новели | 1982 |
Миг след края на света : Разкази и новели | новели, разкази | 1988 |
Граници между мен и мен : [Есета] | есета | 1990 |
Буквализми : Разказоиди | 1991 | |
Еротика на авторството : [Изследване] | изследвания | 1991 |
Дарът в епохата на неговата техническа възпроизводимост | изследвания | 1999 |
Културни превъплъщения на дара в модерната епоха | изследвания | 2000 |
Пространства на желанието, желания за пространство : Етюди по градска антропология | културологични изследвания | 2005 |
Граждани отвъд местата? : Нови мобилности, нови граници, нови форми на обитаване | изследвания | 2009 |
Културата като дистанция : Единадесет есета по културна антропология | културологични изследвания | 2016 |
Културни сцени на политическото | културологични изследвания | 2019 |