Иван Радославов

Радославов, Иван Радков (Горна Оряховица, 31.12.1880 – София, 5.10.1969). Син на възрожденеца Радко М. Радославов, високообразована за времето си личност, учител, деен участник в борбите за българската църковна и политическа независимост, председател на Дряновския революционен комитет. Учи в Разград, Свищов, Търново и София. Следва право в Лозана (1902–1907), междувременно пребивава в Женева (1902–1904), Брюксел (1905–1907), странства в Берн, Париж, Берлин и Виена. Чиновник в Министерството на финансите (1908–1914). Редактор на „Български търговски вестник“ (1914). Редактор в Дирекцията на печата (1914–1917). Участва в Балканската война като редник при Бунар Хисар и Чаталджа (1912–1913) и в Първата световна война като военен кореспондент (1915–1917). През 1917 е аташиран към културно-дипломатическата мисия за защита на българските национални интереси в Берн. Там редактира нейния орган „Correspondance Balkanique“, в който публикува полемични статии в защита на българската кауза, излезли по-късно в сборника „Под знамето на България“. Член на БЗНС от 1918. Директор на печата към Министерството на външните работи и на изповеданията (1921–1923). Участва в редактирането на земеделските вестници „Защита“ – през 1923–1924, и „Земледелско съзнание“ – през 1924–1926. Главен библиотекар (1928–1931) и директор (1932–1934) на Народна библиотека и музей в Пловдив. Уредник на училищен музей към Министерството на народното просвещение (1937–1941). Член-основател на СБП (1912). Член на Дружеството на българските журналисти (земеделци). Редактор (1905–1907) на детско-юношеското сп. „Росна китка“. Заедно с Теодор Траянов и Людмил Стоянов редактира най-голямото българско символистично сп. „Хиперион“ (1922–1931). Издава (1926–1927) сп. „Хроники“. Съставител и редактор на поетическата антология „Млада България“ (1922). Превежда „Еволюция на родовете в историята на литературата“ от Ф. Брюнетиер (1907), „Поеми в проза“ от Ш. Бодлер (1910), „Съкровище на смирените“ от М. Метерлинк (1917), „Таис“ от А. Франс (1921), „Сцени от живота на бохемата“ от А. Мюрже (1921) и др.

Иван Радославов дебютира със стихове в ученическото сп. „Извор“ (Русе, 1894). Ранните му творчески прояви са в стила на сантименталната гражданска лирика. Участва със стихове в сборника на Георги Бакалов „Лъчите на поезията“ (1901) и „Към свобода!“ (1902). В Швейцария контактува с руските емигранти социалдемократи, но същевременно все повече се приобщава към индивидуализма. През 1905 се присъединява към интелигентската социаллиберална група на Георги Бакалов, Димитър Полянов, Павел Делирадев, Петър Мутафчиев и др. Престоят му в Брюксел е решаващ за окончателния му преход към индивидуализма и естетиката на символизма. Сътрудничи на сп. „Ново време“, „Наш живот“ „Художник“, „Съвременна мисъл“, „Родно изкуство“, „Завети“, на в. „Балканска трибуна“, „Народни права“, „Воля“, „Литературен фронт“ и др.

Радославов е критик и теоретик на българския символизъм. Програмно-полемичните му статии „По повод Тургенева“, „Градът“, „Малък повод за големи въпроси“, „Българският символизъм – основи, същност, изгледи“, „Родно или чуждо“, „Делото на българския символизъм“ и др. изиграват съществена роля за утвърждаването и отстояването на българския символизъм. Радославов защитава тезата за закономерна поява на символизма в България. В „Хиперион“ публикува серия портрети на български поети символисти, събрани в антологията „Млада България“. Отрича приемствеността между кръга „Мисъл“ и българския символизъм, обявява Пейо Яворов за псевдомодернист. Особено пристрастен е към Т. Траянов, когото противопоставя на П. Яворов. С откривателство са белязани статиите му за Захари Стоянов. Пише също за Любен Каравелов, Тодор Влайков, Алеко Константинов, Елин Пелин и др. Книгата му „Българска литература. 1880–1930“ е първият опит за теоретично осмисляне на историята на българската литература; съдържа оригинални наблюдения върху литературния процес и динамиката на жанровото развитие.

Псевд.: R.

 

Цветанка Атанасова (текст и библиография)

Книги от Иван Радославов

ЗаглавиеЖанровеГодина
Под знамето на Българияпублицистика1920 (1992)
Идеи и критика : Т. 11921
Виктор Хюго : Етюди и критики. Човекът звяр / Георг Брандес ; Прев. Р. Радославоветюди1925
Портрети : Теодор Траянов, Трифон Кунев, Димчо Дебеляновпортрети1927
Живот и дейност : 1841-1894 / Радко Радославов1934
Българска литература : 1880-1930изследвания1935 (1936,1948, 1992, 2007)
Идеи и критика : Т. 21939
Книга от мои страници : [Сборник от лит.-крит. статии и очерци] / [С предг. от Людмил Стоянов и послеслов от Иван Сестримскилитературнокритически очерци1968
Спомени ; Дневници ; Писма / Състав., ред. бел. Лилия Радославова-Попова, Иван Сестримскиспомени1983
Книга от техни страници : [Лит. критика] / Иван Мешеков ; Ред. и състав. Сава Василев, Иван Станков ; Предг. и прил. Сава Василев1996
Бодлер или Тургенев? / Предг., състав., ред. Иван Радев2005
Портрети: Теодор Траянов, Трифон Кунев, Димчо Дебелянов, Христо Ясенов, Николай Лилиев, Емануил Попдимитров, Людмил Стоянов / Състав., ред., [предг.] Иван Радевпортрети2009

Книги за Иван Радославов

АвторЗаглавиеГодина
Йорданов, Александър Литературната критика на българския модернизъм - Димо Кьорчев, Иван Радославов, Гео Милев1984
Йорданов, Александър Своечуждият модернизъм : Литературнокрит. изразяване на Димо Кьорчев, Иван Радославов и Гео Миле1993
Радева, Живка ВасилеваИван Радославов. Иван Мешеков : Библиогр. указ. / Състав. Живка Радева ; Ред., [предг.] Иван Радев2001
Сб. Иван Радославов. 135 години от рождението на критика : нови изследвания / състав. Антония Велкова-Гайдаржиева, Димитър Михайлов2015

Статии за Иван Радославов

АвторЗаглавиеИзданиеДатаБрой
Павлов, Тихомир„Портрети : Теодор Траянов, Трифон Кунев, Димчо Дебелянов“ от Ив. РадославовНарод1927№51
Кишмеров, Петър За авторитета и за „потретите“ на Иван РадославовПряпорец1927№36
Бакалов, АмиОще един изнасилвач на „истината“ и „духа“. [За статиятана Ив. Радославов „По повод духът и насилието“]Наковалня1929№178
Младенов, СтефанЕдна българска книга, написана тъй, както не трябва да се пише. [За книгата на Ив. Радославов „Идеи и критика“]Родна реч1929№2
Попвасилев, СтефанБългарска литература : 1880-1930Родна реч1935№4
Стоянов, ЛюдмилЗадача с много неизвестни „Българска литература : 1880-1930“ от Радославов, ИванКормило1935№26
Бенароя, МоисБългарска литература от Ив. Радославов – това е едно събитиеНова камбана1936№ 177 до № 180
Динеков, ПетърИван Радославов: „Българска литература“Просвета1936№10
Бадев, ЙорданИстория и критика. Няколко „предпоставки“ в „Българска литература“ на Иван РадославовЗора1936№ 5077; № 5078
Цанев, ГеоргиБългарска литератураУчилищен преглед1936№8
Дунавски, Д.Идеи и критика. ЕтюдиЛъчеструй1939№1
Нурижан, ЖоржБългарската критикаСветоглас1940№4
Йосифов, ВеселинДа очистим литературната нива от плевели [За книгата „Българска литература“ на Ив. Радославов]Работническо дело1948№79
Стефанов, ЕмилЗа някои черти в методологията на буржоазните литературни историци у насСептември1948№2
Тодоров, АнгелПроповед на реакционна идеология [За книгата „Българска литература“ на Ив. Радославов]Литературен фронт1948№38
Тодоров, АнгелПрояви на буржазната идеология в литературната история и критикаИзкуство1949№4
Йовков, ЙорданИван Радославов. Българска литература 1880-1930.(Неизвестен ръкопис на Йовков)Наша родина1956№2
Давидов, НешоТова, което остава [За „Книга от мои страници“]Народна култура07.06.1969№23
Радославова-Попова, ЛилияТри писма от Гео Милев до Иван РадославовЛитературна мисъл1971№3
Тихолов, ПеткоИван РадославовСрещи с три поколения1973
Радославова-Попова, ЛилияТри писма от Георги Бакалов до Иван РадославовЛитературна мисъл1975№4
Месечков, НедялкоВерният приятел на поетаЗавръщане към миналото1978
Радославова-Попова, ЛилияНяколко писма на Мара Белчева до Иван РадославовИзвестия на държавните архиви1979№37
Цанев, ГеоргиИван Радославов – „Българска литература 1880-1930Книга за критиката : [Статии и лит. изследвания]1980
Илиев, СтоянФантастичен ратник и тълмач на символизмаЛитературна мисъл1980№3
Илиев, СтиянПисма между Иван Радославов и Теодор ТраяновЛитературна мисъл1981№10
Ценков, БорисДругото лице на критика. 100 години от рождението муЛитературен фронт15.01.1981№3
Сестримски, ИванИван Радославов в ПловдивТракия1983№5
Кантарев, К. Н.За Иван Радославов (1881-1969)Литературна мисъл1983№2
Владова, МаргаритаИз споменното наследство на един български литераторЕзик и литература1984№1
Йорданов, ХристоСпомени за Иван РадославовЛитературна мисъл1988№3
Николова, Видка„Ние не само я писахме, но и правехме тази история“Отечество1989№15
Йорданов, АлександърИван Радославов – литературно-критически и литературно-исторически възгледиЛитературна мисъл1989№6
Без авторСтраници от мълчанието. Иван Радославов, Димитрий Марков и „Българска литература“Пулс14.11.1989№46
Делчев, Борис„…Да оправдаем това негово очакване…“Родна реч1990№9
Радославова-Попова, ЛилияИз архива на Иван РадославовГодишник на СУ "Св. Климент Охридски". Факултет по журналистика и масова комуникация1990№6
Стефанов, Павел (Георгиев)Иван Радославов и идеята за българския свят в литературата : Разговор върху творчеството на критикаЕзик и литература1993№3-4
Радославова, ЛидияБаща ми : [Спомени за Иван Радославов]Летописи1994№9-10
Без авторИван Радославов и идеята за българския свят в литературата. Кръгла маса - заключителна частПроглас1994№2
Николова, ВидкаДело на духаВек 2123.03.1994№12
Велкова, АнтонияИван Радославов и сп. "Хиперион"Пир1996№2
Кузмова-Зографова, Катя; Траянов, ТеодорПоевропейчването на родното кафенеЕвропа 20011999№5-6
Без автор[Сто тридесет и шест години от рождението на Цветан Радославов]Български писател20.04.1999№16
Лукова, Калина. Статията "Градът" на Иван Радославов и проблемът за българското ноктюрноГодишник - Бургаски свободен университет2006
Коев, АтанасИван Радославов - жизнен и творчески пътБиблиотеки, четене, комуникации2011
Коев, АтанасИван Радославов - теоретикът на символизма в БългарияИзвестия на Националния литературен музей2012Т. 6.
Анчев, ПанкоГолемите имена на българското литературознаниеПламък2016№2