Иван Мешеков

Иван Мешеков; Държател: bglitcritics.org
Кратка информация
Име Иван Хараламбев Мешеков
Роден
гр. Златарица
Починал
гр. София
Жанровеочерци, рецензии, статии, студии, литературноисторически изследвания, критически есета
ИзданияСеяч, Кормило, Нова камбана, Пряпорец, Час, Дума, Мисъл и воля, Пладне, Новис
Направления и кръговеКръгът около сп. „Новис“

Мешеков, Иван Хараламбев (с. (дн. гр.) Златарица, Великотърновска област, 22.8.1891 – София, 7.1.1970). Основно и прогимназиално образование получава в родното си село, след което завършва гимназия в Търново (1909). На няколко пъти е изключван, заради демонстриран атеизъм. След завършване на средното си образование Мешеков упражнява различни професии – работник в шивашко предприятие, счетоводител в печатница „Напредък“ (София), учител (с. Полски Сеновец и Стражица). Между двете световни войни работи като надничар в редакцията на „Селски вестник“ и сервитьор във вегетарианска гостилница. Доброволец в Балканската война (1912). Записва се в Школата за запасни офицери в Княжево (1916) и служи като офицер през Първата световна война (1917–1918). Междувременно с кратки прекъсвания следва философия и педагогика в Софийския университет (1911–1919). Като студент посещава семинара по естетика и се сближава с д-р Кръстьо Кръстев. Работи като библиотекар в Народната библиотека (1920–1925), надничар в Народния театър (1932–1933), през 1943 е назначен за библиотекар в „Хранизнос“. В периода 1945–1947 е служител в Министерството на  информацията. Непостоянната работа, фронтът и университетът оказват решително влияние върху идейното развитие на Мешеков и той се оформя като писател с марксистки възгледи. Става член на комунистическата организация „Владимир Улянов – Ленин“, а в столичния партиен клуб „Георги Кирков“ се сближава с видни партийни функционери. Член на БКП и СБП.

Мешеков дебютира във в. „Пряпорец“ със статията „Нравственото въздействие на Пенчо Славейков върху младите“ (1916, №162). Публикува в сп. „Златорог“, но се ориентира към левите издания. Сътрудничи на сп. „Ново време“, „Нов път“; на в. „Дума“, „Сеяч“, „Пладне“, „Кормило“, „Нова камбана“, „Мисъл и воля“, „Час“, „Новис“ и др.  Съставител е на антологията „9 септември“ (1945). Мешеков e автор на литературно-теоретически и критически статии и студии, рецензии за нови книги, текстове по културни и обществено-политически въпроси. Като критик той аргументирано защитава реалистичната литература, а като убеден марксист поддържа възгледите за идейна и революционна поезия. От тези идейно-естетически позиции Мешеков полемизира с Васил Пундев за характера на поезията на Христо Смирненски. В социологическата си критическо-концептуална книга „Ляво поколение“ маркира 1904 като година граница между художествено-естетическата и социалната насоченост на българската литература, очертава идейно-психологически портрет на българската интелигенция преди и по време на войните. Въпреки идеологическите си позиции, Мешеков избягва тясно догматичната критика, опира се на по-пространни естетически анализи, създава свой оригинален критически стил, в който съчетава социологически, психологически, културологичен подход към литературните явления. В художествените творби той вижда отражение на авторовата личност, но без да поставя акцент върху биографични факти и документални свидетелства от житейския път на писателите. Историческият и социалният контекст са фон, на който критикът очертава естетическите доминанти в творческия им свят. Задълбоченият характер на неговите интерпретации е характерен както за първата му критическа монография върху творчеството на Елисавета Багряна, така и за по-късните му изследвания за Христо Ботев и Алеко Константинов, за Пейо Яворов и Николай Лилиев, за Георги Стаматов и Йордан Йовков. В тях Мешеков постига хомогенен синтез между психологическите, социалните, естетическите и стиловите елементи в творчеството на разглежданите писатели.

През 1992 в Златарица, по идея на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ се учредява Национална награда за литературна критика „Иван Мешеков и Иван Радославов“.

Псевд.: Доброжелател, Ив. Дъбов, Одумников, Спътник, Стрелочник, Ив. М-ков, Д. Ив., И. Д., И. М., Ив. М.

 

Румен Шивачев

 

Библиографията е изготвена от Нелма Вълчева

Книги от Иван Мешеков

ЗаглавиеЖанровеГодина
Греховната и свята песен на Багряна1928
Трудово-спътническа литература : Есета и статии върху съвременните литературни насоки1933 ((Под ред., предг., послесл. Ив. Радев, С. Василев). 2003)
Ляво поколение. От гимназията до окопите. 1907–1917 : Кризис и развитие на съвременната интелигенция под въздействието на средата, литературата и събитията1934 (2013)
П. К. Яворов – поет-богоборец : С писмо от Асен Златаров и есе върху критиката1934 (2017)
Г. П. Стаматов : От езичник до сатирик. 1936
Към реалистична критика : Крит. есета и статии. 1936 (2011)
Христо Ботйов – поет и гений : Лит.-крит. студия върху поезията и психологията му.1936
Алеко Константинов : Велик реалист и гражданин. 1937 (1947)
Николай Лилиев : Романтик-символист. 1937
Йордан Йовков : Романтик-реалист. 1947
Очерци, статии, рецензии / С послесл. от Б. Делчев. 1965
Из един живот : Мемоари, дневници, писма.1968
Есета, статии, студии, рецензии / Състав. [с предг.] С. Султанов. 1989
Книга от техни страници : [Лит. критика] / Ив. Радославов, Ив. Мешеков; Състав. и ред. С. Василев, Ив. Станков; Предг. и прил. С. Василев.1996
Талантът като Прометеев дар. 2003

Книги за Иван Мешеков

АвторЗаглавиеГодина
Русева, ВиолетаИван Мешеков критикът-артист : Изследвания и материали1993 (Други ред.: Ив. Станков, С. Василев)
Радославов, Иван РадковКнига от техни страници : [Лит. критика]1996
Казанджиев, Спиридон СпасовЕсета ; Из архива / Състав. Ан. Стойнев, Д. Илиева1999