Иван Кирилов

Кирилов, Иван Христов (Елена, 25.05.1876 – София, 26.12.1936). Учи в Елена, откъдето за отличния си успех е изпратен с общинска стипендия в Педагогическото училище в Силистра. След завършването му работи като учител. Благодарение на помощта на П. Ю. Тодоров заминава да следва право в Тулуза (Франция), завършва го във Фрибур (Швейцария). Завръща се в България през 1898 и работи като съдия в различни градове.

Първите му публикации са в редактираното от него сп. „Литературни записки“ (Свищов, 1895). Редактор и сътрудник на сп. „Библиотека за младежи“ (Русе, 1896), „Звезда“ (В. Търново, 1900), „Родна мисъл“ (Плевен, 1920–1923, съвместно с Ячо Хлебаров и Николай Ракитин) и др. Сътрудничи на сп. „Праг“ (Видин), „Живот“ (Сливен), „Ново време“ (Пловдив), „Съвременен преглед“ (Русе), „Младежко четиво“ (Пловдив), „Развитие“ (Разград), „Славянски глас“, „Просвета“, „Българска сбирка“, „Български преглед“, „Общо дело“, „Мисъл“, „Демократически преглед“, „Листопад“ и др.

Творчеството на Ив. Кирилов е огромно по обем и обхваща много голям жанров диапазон. От литературния си дебют „Бдения и мечти. Лирически стихотворения: 1895–1896“ (1897) до края на живота си издава повече от 40 книги в различни жанрове: стихове, разкази, драми, комедии, повести, романи, приказки, спомени, биографични очерци (за Иларион Макариополски, П. Ю. Тодоров, Никола Козлев и др.). В началото на писателския си път споделя социалистически и народнически възгледи. Негови стихове са включени в сборниците на Г. Бакалов „Лъчите на поезията“ и „Към свобода“, а разказите му от края на XIX и началото на XX в. са силно социално интонирани. Постепенно прехожда към индивидуалистичната философия на кръга „Мисъл“ (през 1905 драмата му „Слепец“ излиза като притурка на сп. „Мисъл“). Идеализира българския патриархален бит в картини от селския живот и труд, без да проблематизира социалното устройство и етническите различия. Изпитва влиянието на П. Ю. Тодоров и е определян като негов последовател в жанра на идилията.

Творческите търсения на Ив. Кирилов преминават през мотиви от народното творчество, легендата, приказката, през големите национални и социални преображения и перипетии на страната ни в краевековието до ценностната рецепция на българската интелигенция на междата на XIX и XX в. Опитът му като творец е да овладее и пресъздаде българския културен тип, полагайки го в различни времеви и цивилизационни контексти. Повестта „Блуждаещи огньове“ е една от първите творби в родната ни литература, които поставят въпроса за възприемането на твореца и мястото му в едно изостанало общество, затънало в суеверия. Романът „Габарите“ проблематизира на свой ред етическата парадигма, анализирайки ценностните основания в житейските избори, поставени в следосвобожденската ни, разтърсвана от технологичен преход и няколко последователни войни социална среда.

Нравственият избор е в основата на конфликта и в драмите му, част от които Ив. Кирилов сам определя като драми легенди („Любов и дълг“ с подзаглавие „Старопланинска легенда“, „Дарба и завист“ с подзаглавие „Осоговска легенда“, „Змейна“ с подзаглавие „Родопска легенда“). Те са интересни както с включените в тях фолклорни мотиви, така и с живописните природни картини, които нареждат Ив. Кирилов сред първомайсторите на добруджанския пейзаж заедно с Д. Габе и Й. Йовков. В драмите му със съвременна тематика се долавя влиянието на Х. Ибсен, Хауптман и др. Основно тяхно достойнство е психологическото портретиране, докато комедиите на Ив. Кирилов майсторски осмиват нравствените недъзи на съвременното му общество („На курорт“ и др.).

Един от първите сътрудници на сп. „Детска радост“, Ив. Кирилов е автор на книги за деца и юноши, сред които се отличават спомените „Бащино огнище“ (1919) и поредицата книжки, издадени от Юношеска евтина библиотека № 51 – 59 (1933).

Псевд.: Ив. Правдолюбов, Jean Castel

 

Александра Антонова

 

Библиографията е изготвена от Северина Георгиева

Книги от Иван Кирилов

ЗаглавиеЖанровеГодина
Бдения и мечти : Лир. стихотворения : 1895–1896 г.стихотворения1897
Клетници : Повести и скициповести, скици1902
Слепец : Драмадрами1905
Чучулига : Драмадрами1906
Маяци : Драмадрами1906
Жерави : Драмидрами1907
Из стръмнините : Драма в 4 д.драми1910
Към иго! : Ист. драма из бълг. животдрами1911
Силата на кръвта : Драма в 5 д.драми1911
Чужди : Повестповести1911
Бабини Красини приказки : Из Бащино огнищеприказки1911
Бащино огнище : Спомени из невръстни години1919
Бащино огнище : Спомени из невръстни години. Оскар Уайлд1919
П. Ю. Тодоров : Биогр. наброскибиографии1919
Габарите : Романромани1920
Гергьовденска приказка : Повестповести1921
По Руманя : Повестповести1923
Преизподня : Романромани1925
Жълти пламъци : Драма в 3 д.драми1926
Бащино огнище1927
Не са вчерашни! : Комедии и сцени за лит. вечери и утракомедии, сценки1927
Съчинения : Т. 1– 41928 (1928–1936)
Ловци : Едноактна комедиякомедии1928
Първи искри1929
Сребърната камбана : Малък романромани1930
Когато срам няма! : Пиеса из съвр. ни нравипиеси1931
Искри в мрака : Драма из живота на бълг. народ в навечерието на Априлското възстаниедрами1932
Баба Марта1933
Горещник : Сърпен1933
Есента и синовете ѝ1933
На гости у баба Година1933
На курорт : Комедия в 3 д.комедии1933
Празникът на цветята1933
Сенокос1933
Срещу сурваки1933
Тревен певеца1933
Цветен, пчеларя1933
Иларион Макариополски1936