Иван Кирилов

Кирилов, Иван Христов (Елена, 25.05.1876 – София, 26.12.1936). Учи в Елена, откъдето за отличния си успех е изпратен с общинска стипендия в Педагогическото училище в Силистра. След завършването му работи като учител. Благодарение на помощта на П. Ю. Тодоров заминава да следва право в Тулуза (Франция), завършва го във Фрибур (Швейцария). Завръща се в България през 1898 и работи като съдия в различни градове.

Първите му публикации са в редактираното от него сп. „Литературни записки“ (Свищов, 1895). Редактор и сътрудник на сп. „Библиотека за младежи“ (Русе, 1896), „Звезда“ (В. Търново, 1900), „Родна мисъл“ (Плевен, 1920–1923, съвместно с Ячо Хлебаров и Николай Ракитин) и др. Сътрудничи на сп. „Праг“ (Видин), „Живот“ (Сливен), „Ново време“ (Пловдив), „Съвременен преглед“ (Русе), „Младежко четиво“ (Пловдив), „Развитие“ (Разград), „Славянски глас“, „Просвета“, „Българска сбирка“, „Български преглед“, „Общо дело“, „Мисъл“, „Демократически преглед“, „Листопад“ и др.

Творчеството на Ив. Кирилов е огромно по обем и обхваща много голям жанров диапазон. От литературния си дебют „Бдения и мечти. Лирически стихотворения: 1895–1896“ (1897) до края на живота си издава повече от 40 книги в различни жанрове: стихове, разкази, драми, комедии, повести, романи, приказки, спомени, биографични очерци (за Иларион Макариополски, П. Ю. Тодоров, Никола Козлев и др.). В началото на писателския си път споделя социалистически и народнически възгледи. Негови стихове са включени в сборниците на Г. Бакалов „Лъчите на поезията“ и „Към свобода“, а разказите му от края на XIX и началото на XX в. са силно социално интонирани. Постепенно прехожда към индивидуалистичната философия на кръга „Мисъл“ (през 1905 драмата му „Слепец“ излиза като притурка на сп. „Мисъл“). Идеализира българския патриархален бит в картини от селския живот и труд, без да проблематизира социалното устройство и етническите различия. Изпитва влиянието на П. Ю. Тодоров и е определян като негов последовател в жанра на идилията.

Творческите търсения на Ив. Кирилов преминават през мотиви от народното творчество, легендата, приказката, през големите национални и социални преображения и перипетии на страната ни в краевековието до ценностната рецепция на българската интелигенция на междата на XIX и XX в. Опитът му като творец е да овладее и пресъздаде българския културен тип, полагайки го в различни времеви и цивилизационни контексти. Повестта „Блуждаещи огньове“ е една от първите творби в родната ни литература, които поставят въпроса за възприемането на твореца и мястото му в едно изостанало общество, затънало в суеверия. Романът „Габарите“ проблематизира на свой ред етическата парадигма, анализирайки ценностните основания в житейските избори, поставени в следосвобожденската ни, разтърсвана от технологичен преход и няколко последователни войни социална среда.

Нравственият избор е в основата на конфликта и в драмите му, част от които Ив. Кирилов сам определя като драми легенди („Любов и дълг“ с подзаглавие „Старопланинска легенда“, „Дарба и завист“ с подзаглавие „Осоговска легенда“, „Змейна“ с подзаглавие „Родопска легенда“). Те са интересни както с включените в тях фолклорни мотиви, така и с живописните природни картини, които нареждат Ив. Кирилов сред първомайсторите на добруджанския пейзаж заедно с Д. Габе и Й. Йовков. В драмите му със съвременна тематика се долавя влиянието на Х. Ибсен, Хауптман и др. Основно тяхно достойнство е психологическото портретиране, докато комедиите на Ив. Кирилов майсторски осмиват нравствените недъзи на съвременното му общество („На курорт“ и др.).

Един от първите сътрудници на сп. „Детска радост“, Ив. Кирилов е автор на книги за деца и юноши, сред които се отличават спомените „Бащино огнище“ (1919) и поредицата книжки, издадени от Юношеска евтина библиотека № 51 – 59 (1933).

Псевд.: Ив. Правдолюбов, Jean Castel

Александра Антонова

Библиографията е изготвена от Северина Георгиева