Иван Кирилов






Кратка информация | |
---|---|
Име | Иван Христов Кирилов |
Роден | гр. Елена |
Починал | гр. София |
Жанрове | биографии, драми, идилии, комедии, легенди, повести, приказки, разкази, романи, скици, спомени, стихотворения, сценки, биографични очерци |
Издания | Българска сбирка, Демократически преглед, Детска радост, Листопад, Мисъл, Ново време, Общо дело, Праг, Просвета, Български преглед, Развитие, Литературни записки, Библиотека за младежи, Звезда, Родна мисъл, Живот, Съвременен преглед, Младежко четиво, Славянски глас |
Кирилов, Иван Христов (Елена, 25.05.1876 – София, 26.12.1936). Учи в Елена, откъдето за отличния си успех е изпратен с общинска стипендия в Педагогическото училище в Силистра. След завършването му работи като учител. Благодарение на помощта на П. Ю. Тодоров заминава да следва право в Тулуза (Франция), завършва го във Фрибур (Швейцария). Завръща се в България през 1898 и работи като съдия в различни градове.
Първите му публикации са в редактираното от него сп. „Литературни записки“ (Свищов, 1895). Редактор и сътрудник на сп. „Библиотека за младежи“ (Русе, 1896), „Звезда“ (В. Търново, 1900), „Родна мисъл“ (Плевен, 1920–1923, съвместно с Ячо Хлебаров и Николай Ракитин) и др. Сътрудничи на сп. „Праг“ (Видин), „Живот“ (Сливен), „Ново време“ (Пловдив), „Съвременен преглед“ (Русе), „Младежко четиво“ (Пловдив), „Развитие“ (Разград), „Славянски глас“, „Просвета“, „Българска сбирка“, „Български преглед“, „Общо дело“, „Мисъл“, „Демократически преглед“, „Листопад“ и др.
Творчеството на Ив. Кирилов е огромно по обем и обхваща много голям жанров диапазон. От литературния си дебют „Бдения и мечти. Лирически стихотворения: 1895–1896“ (1897) до края на живота си издава повече от 40 книги в различни жанрове: стихове, разкази, драми, комедии, повести, романи, приказки, спомени, биографични очерци (за Иларион Макариополски, П. Ю. Тодоров, Никола Козлев и др.). В началото на писателския си път споделя социалистически и народнически възгледи. Негови стихове са включени в сборниците на Г. Бакалов „Лъчите на поезията“ и „Към свобода“, а разказите му от края на XIX и началото на XX в. са силно социално интонирани. Постепенно прехожда към индивидуалистичната философия на кръга „Мисъл“ (през 1905 драмата му „Слепец“ излиза като притурка на сп. „Мисъл“). Идеализира българския патриархален бит в картини от селския живот и труд, без да проблематизира социалното устройство и етническите различия. Изпитва влиянието на П. Ю. Тодоров и е определян като негов последовател в жанра на идилията.
Творческите търсения на Ив. Кирилов преминават през мотиви от народното творчество, легендата, приказката, през големите национални и социални преображения и перипетии на страната ни в краевековието до ценностната рецепция на българската интелигенция на междата на XIX и XX в. Опитът му като творец е да овладее и пресъздаде българския културен тип, полагайки го в различни времеви и цивилизационни контексти. Повестта „Блуждаещи огньове“ е една от първите творби в родната ни литература, които поставят въпроса за възприемането на твореца и мястото му в едно изостанало общество, затънало в суеверия. Романът „Габарите“ проблематизира на свой ред етическата парадигма, анализирайки ценностните основания в житейските избори, поставени в следосвобожденската ни, разтърсвана от технологичен преход и няколко последователни войни социална среда.
Нравственият избор е в основата на конфликта и в драмите му, част от които Ив. Кирилов сам определя като драми легенди („Любов и дълг“ с подзаглавие „Старопланинска легенда“, „Дарба и завист“ с подзаглавие „Осоговска легенда“, „Змейна“ с подзаглавие „Родопска легенда“). Те са интересни както с включените в тях фолклорни мотиви, така и с живописните природни картини, които нареждат Ив. Кирилов сред първомайсторите на добруджанския пейзаж заедно с Д. Габе и Й. Йовков. В драмите му със съвременна тематика се долавя влиянието на Х. Ибсен, Хауптман и др. Основно тяхно достойнство е психологическото портретиране, докато комедиите на Ив. Кирилов майсторски осмиват нравствените недъзи на съвременното му общество („На курорт“ и др.).
Един от първите сътрудници на сп. „Детска радост“, Ив. Кирилов е автор на книги за деца и юноши, сред които се отличават спомените „Бащино огнище“ (1919) и поредицата книжки, издадени от Юношеска евтина библиотека № 51 – 59 (1933).
Псевд.: Ив. Правдолюбов, Jean Castel
Александра Антонова
Библиографията е изготвена от Северина Георгиева
Книги от Иван Кирилов
Заглавие | Жанрове | Година |
---|---|---|
Бдения и мечти : Лир. стихотворения : 1895–1896 г. | стихотворения | 1897 |
Клетници : Повести и скици | повести, скици | 1902 |
Слепец : Драма | драми | 1905 |
Чучулига : Драма | драми | 1906 |
Маяци : Драма | драми | 1906 |
Жерави : Драми | драми | 1907 |
Из стръмнините : Драма в 4 д. | драми | 1910 |
Към иго! : Ист. драма из бълг. живот | драми | 1911 |
Силата на кръвта : Драма в 5 д. | драми | 1911 |
Чужди : Повест | повести | 1911 |
Бабини Красини приказки : Из Бащино огнище | приказки | 1911 |
Бащино огнище : Спомени из невръстни години | 1919 | |
Бащино огнище : Спомени из невръстни години. Оскар Уайлд | 1919 | |
П. Ю. Тодоров : Биогр. наброски | биографии | 1919 |
Габарите : Роман | романи | 1920 |
Гергьовденска приказка : Повест | повести | 1921 |
По Руманя : Повест | повести | 1923 |
Преизподня : Роман | романи | 1925 |
Жълти пламъци : Драма в 3 д. | драми | 1926 |
Бащино огнище | 1927 | |
Не са вчерашни! : Комедии и сцени за лит. вечери и утра | комедии, сценки | 1927 |
Съчинения : Т. 1– 4 | 1928 (1928–1936) | |
Ловци : Едноактна комедия | комедии | 1928 |
Първи искри | 1929 | |
Сребърната камбана : Малък роман | романи | 1930 |
Когато срам няма! : Пиеса из съвр. ни нрави | пиеси | 1931 |
Искри в мрака : Драма из живота на бълг. народ в навечерието на Априлското възстание | драми | 1932 |
Баба Марта | 1933 | |
Горещник : Сърпен | 1933 | |
Есента и синовете ѝ | 1933 | |
На гости у баба Година | 1933 | |
На курорт : Комедия в 3 д. | комедии | 1933 |
Празникът на цветята | 1933 | |
Сенокос | 1933 | |
Срещу сурваки | 1933 | |
Тревен певеца | 1933 | |
Цветен, пчеларя | 1933 | |
Иларион Макариополски | 1936 |