Йордан Стубел

Йордан Стубел (псевд. на Йордан Иванов Бакалов) (София, 19.02.1897 – София, 30.12.1952). Завършва гимназия в родния си град, а след това учи право в Софийския университет (1920–1921). Един от инициаторите за създаването на българския ПЕН клуб. Главен уредник на Литературно-художествения отдел на Радио София (1935–1943), директор на Българското радио (1945). През 1945 е арестуван, задържан е за шест месеца в Софийския централен затвор и e осъден условно на една година затвор от т.нар. Народен съд за „профашистки изказвания“.

Дебютира като ученик през 1914 със стихове в сп. „Барабан“ („Манастирски пир“, „Моят джоб“). От средата на 20-те години започва да сътрудничи на сп. „Златорог“ („Пътник на синята вечер“, „Съдба“, „Вечерно богослужение“) и се присъединява към кръга около списанието. Печата в редица други популярни издания („Смях“, „Българан“, „Барабан“, „Театър и изкуство“, „Листопад“, „Ек“, „Везни“, „Сила“, „Отечество“, „Български войн“, „Вестник на жената“), както и в множество издания за деца и юноши („Детски свят“, „Детски живот“, „Младина“). Йордан Стубел е редактор на първия комикс вестник в България „Чуден свят“. Заедно с Георги Константинов и Никола Фурнаджиев редактира литературния седмичник „Съвременник“ (1930). През 1938 съставя сборника с народни песни „Долетели два гълъба“, а през 1946 е отпечатано неговото второ преработено и допълнено издание.

През 1925 издава първата си стихосбирка „Съдба“, посветена на поетесата Дора Габе. В нея са събрани стиховете, печатани по страниците на сп. „Златорог“. В стихосбирката доминират песимистично-елегичните тонове, а настроенията варират от меланхолия и носталгия по отминалото до усещане за изчерпаност и непълноценност. В част от творбите се долавя влияние от символистичната поетика, което Стубел надмогва във втората си стихосбирка „Сиротински песни“ (1934) чрез насочване към предметизма. Сред спецификите на първите две стихосбирки се нареждат влияние от българската народнопесенна традиция и разработване на религиозни мотиви. В тях е включен и популярният патетичен цикъл „Шуми Марица“, вдъхновен от историческите събития в България през 1923.

През 1924 Йордан Стубел дебютира в лириката за деца със стихотворението „Палавче“, публикувано в „Детски свят“. Започва трайно да твори за деца и юноши, а още с първите си опити в писането за деца приема псевдонима Стубел. Той принадлежи към поколението детски писатели, в което се открояват имената на творци като Елисавета Багряна, Дора Габе, Асен Разцветников, Ангел Каралийчев и Никола Фурнаджиев.

Приказните му поеми съчетават усет към детското светоусещане и живо въображение. Чрез различни фолклорно-приказни сюжети се внушават ценности като трудолюбие („Работна мушица“), ученолюбие („Който учи, ще сполучи“) и съпричастност („Чудната питка“), децата се учат да различават хитростта и глупостта („Лисана-преструвана“, „На кръщене“). Авторът изгражда близък до детето свят от одухотворени животни (най-често горски обитатели), в който естествено се преплитат фантазията, хуморът и ясното противопоставяне между добро и зло. Въпреки поучителния характер на творбите в тях няма назидание. Езикът е звучен, богат на рими и повторения, което прави произведенията мелодични и лесни за запомняне.

Народнопесенните стилизации на Йордан Стубел съхраняват и предават на децата любовта към традициите и фолклора. Те излъчват жизнерадост и ведрина, пресъздавайки природни картини („Първа пролет“, „Зелен здравец се провикна“), народни обичаи („Мартеници“, „Баба Марта бързала“) и сцени от селския бит („Забляло стадо“, „Гроздобер“) в ритмична поетична форма. Човекът, животните и предметите съществуват в хармония, а трудът, радостта и връзката с традицията се усещат като естествена част от живота.

Особено място в творчеството на Йордан Стубел заемат сатиричните поеми „Господин Свинчок“ (пълно заглавие „Господин Свинчок, госпожа Свинка и двете свинчета палави братлета, весела история“) и „Гост от Бомбай“. Чрез сатирични и пародийни похвати в тях се изобличават и осмиват явления и образи, характерни за българската народопсихология.

Псевд.: Дако, Надя, Юрий Б., Глория Гречеана, Момче Дукадинче

Теодора Кашилска

Библиографията е изготвена от Мила Тронкова