Калина Ковачева

Ковачева, Калина Цветанова (с. Божурлук, Плевенска област, 9.02.1943 – София, 10.07.2010). През 1950 семейството ѝ се премества в Свищов, където тя завършва гимназия (1961). Същата година става студентка в Минно-геоложкия институт в София, по-късно прекъсва и учи в Стопанската академия в Свищов (1963), след което отново прекъсва и записва българска филология във Великотърновския университет (1964). По време на следването си е заместник-председател на Студентското научноизследователско и художествено-творческо дружество, участва в създаването на студентския вестник „Наука и труд“, където сътрудничи със свои стихове. След завършване на висшето си образование работи във в. „Народна младеж“ (1968–1978) и в сп. „Лада“ (след 1978). Алпинистка и член на националния отбор по алпинизъм.

Калина Ковачева се увлича от поезията още от малка. За пръв път публикува стихотворение през 1951 във в. „Дунавско дело“ (Свищов), по-късно печата в сп. „Родна реч“. Нейни стихове излизат и във в. „Народна младеж“, сп. „Пламък“, „Литературен вестник“ и др. Първата ѝ стихосбирка – „Трябва да те има“ (1970), е представена в предговор от Ал. Геров, който формулира същината на добрата поезия: „Математическа поетическа формула значи нито един образ да не може да се промени, нито една дума да се замени, всички те са в една желязна верига, цялата конструкция на стихотворението да е ненакърнима“, и разпознава тези знаци в някои от творбите на К. Ковачева – „Мое сестриче трепетликово“, „Болка“, „Жена“, „Погалих всички твои вещи“. В есе, четено през 70-те години на ХХ в. по Радио „Дойче Веле“ по повод 24 май, писателят (вече емигрант) Г. Марков откроява няколко значими имена в съвременната българска култура – К. Павлов, Р. Ралин, Н. Кънчев – сред които поставя и К. Ковачева: „Неотдавна, прелиствайки списание „Пламък“, попаднах на една поетеса, която ме накара да се разтреперя. Отдавна, отдавна, може би от Яворов, може би от най-силната Багряна, никой не ми е разкривал такава звучна красота в родния ми език. Господи, каква поетеса!“. Критиката също посреща добронамерено първата ѝ книга, като се опитва да „заобиколи“ недостатъчното присъствие (според клишетата на времето) на социално ангажирани текстове. Мотивите за любовта, разминаването, раздялата, срещата, болката, житейския кръговрат преминават и в следващите книги на К. Ковачева. Женският лирически глас, който говори в тази поезия, не преживява себе си като бунтар, не се мисли в своята неповторимост. Той е по-скоро мъдро смирен, понякога игрови и ироничен в опита си да разкаже преживяното. Драматичното прозира в детайла, провидяно е като неотменна част от съществуването, а център на изповедността е самопознанието. Постепенно езикът се стагнира в опита си да се отърси от всичко излишно, да постигне лаконизма на изказа. Затова думите се превръщат в обект на лирическото говорене („Какво за Любовта?“, 1999).

Калина Ковачева издава и следните прозаични книги: документалната повест „Моята Сара“ (1983), посветена на героя на социалистическия труд Сара Смедарчина, „Имах приятел просяк“ (1995) и „В планината на голямата маймуна“ (2008). Последните две са свързани с трите пътувания, които писателката осъществява из Хималаите през 1985, 1987 и 1988.

Сценарист на филмите „Търси се съпруг за мама“ (1985) и „Три Марии и Иван“ (1986). Превежда от руски език книгата на Елена Рьорих „Криптограми на Изтока“ (1996, заедно с Ек. Йосифова) и романа на Иван Шамякин „Търговката и поетът“ (2005), както и стихове от руски, френски и английски език.

Калина Ковачева е носител на наградата на в. „Труд“ Златен ланец, на наградата Иван Николов (2002) и на Славейковата награда (2006).

Нейни стихове са преведени на фр. език.

Маринели Димитрова

Библиографията е изготвена от Нина Зафирова