Калин Терзийски

Терзийски, Калин Николов (София, 22.03.1970). Завършва Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов“ в София (1988) и медицина в Медицинския университет в София (1996). Работи като дърводелец, анкетьор, санитар и медицинска сестра. Специализира психиатрия в Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“, Курило (1998–2000). От 1998 е колумнист и коментатор в сп. „Biograph“, „Eva“, „Клуб М“, „Егоист“, „Sax“, „Едно“, „АZ“, „Съвременник“, „Жената днес“, в. „Труд“, „24 часа“, „Новинар“, „Монитор“, „Стандарт“, „Галерия“ и сайтовете „OffNews“, „Edna“, „Deutche Welle“ и „Новини Лондон“. Сценарист на хумористични телевизионни и радиопредавания. През 2006 заедно с М. Карбовски и А. Константинов-Аци участва в създаването на литературния клуб „Литература*Диктатура“, в който се включва и брат му Св. Терзийски, също писател. Клубът, наред с поетите от кръга „Бърза литература“ (Р. Парушев-Чарли, Ст. Иванов, Т. Марков, М. Николов, В. Георгиев), се насочва към авангардисткия експеримент и радикализирането на словото, за да изрази света на „граничното поколение“. През 2007 групата издава сборника „Проект „Троица“, а през 2008, заедно с автори от „Бърза литература“ – „Антология на живите“. През 2009 и 2010 участва в публичните четения „Зачитане“ на поета Ст. Иванов. От 2009 е писател и сценарист на свободна практика.

Започва да пише художествена литература през 1997. Автор е на стихотворения, романи и разкази. Първата му самостоятелна стихосбирка – „Сол“, излиза през 2008 и носи идеята за драстична промяна на казионното литературно слово, възприемано като символ на посттоталитарното общество. Правописните деформации (главна-малка буква, отсъстваща пунктуация), интелектуалният вулгаризъм и външното „демелодизиране“ изразяват мелодията на размисъла, „потока на съзнанието“ във време, в което поезията на „тоталитарните отци“ е неадекватна и „бавна“.

Първият роман на Терзийски – „Алкохол“ (2010, написан в съавторство с Д. Драгоева), задава подхода на мемоарната изповедност, на абсолютното себеразкриване, на въвличането на читателя в света на лично-интимното. Това е постмодерният вариант на традицията, която може да се изведе от „Изповедите“ на Русо, а в по-ново време присъства в автобиографичния роман (Х. Милър – „Тропик на рака“, У. Бъроуз – „Сбъркан“, Дж. Керуак – „По пътя“, Ч. Буковски – „Поща“). В тъканта на романа са вплетени безизкуственият разказ за алкохолизма, за себепоробващото освобождение, за изолацията, но и за изместването на зрителната точка на „пиещия човек“, на виждащия безгрижно и по друг начин сивотата на света. Основно остава оразличаването на вътре и вън (света на Аза, на душата и света на посредственото битуване, на заробеното ежедневие). Екстравагантното, провокативното, шареното, олитературяването на нелитературното (SMS-и като епиграфиране), играта на форматите, безсюжетието, фрагментарността са в основата на стилистиката на този тип разказ. Вторият роман на Терзийски – „Лудост“ (2010), продължава идеята на мемоарното писане, разказвайки за годините, в които авторът работи като психиатър. Лудостта е освободена от художествената си украса и е доведена до натуралистична истинност. Милостта и спасението, смирението, добродетелите на лекуващия са изведени в откровение. „Войник или Упование на обезсърчените“ (2012) е история за граничното и за приятелството, за пътя, музиката и поезията, за ерата на „психеделик рока“, за мъжеството, за усещането, че си Спасител. Изтънчената ирония и будизмът съжителстват по необичаен начин, разкривайки идеята за памет и път. Романът „Любовта на 45-годишния мъж“ (2013) разказва за света на интимното в социалните мрежи. Той е посветен на ситуацията на глобална позволеност на всичко, на тъжното отмиране на „старата любов“ в електронния хаос, на опазването на „Божията частица“.

Терзийски е носител на наградите Златен каунь (2009), Златното цвете на Хеликон за най-продавана българска книга (2010, за романа „Алкохол“); EUPL – Европейска награда за литература (2011); Златно перо за принос към българската култура (2013); Най-четен автор на Столична библиотека (2014).

Текстове на Терзийски са преведени на англ., исп., итал., нем., пол., рум., рус., сръб., тур., хърв., чеш. и др. езици.

Псевд.: Кайо

Николай Кирилов

Библиографията е изготвена от Нина Зафирова