Красимир Дамянов

Дамянов, Красимир Радоев (София, 25.03.1948 – Барселона, 11.01.2015). Завършва гимназия в София (1966) и транспортно строителство във ВИСИ (дн. ВИАС), София (1973).  Като студент учи една година в Хавана, Куба. Работи като инженер на Аспаруховия мост във Варна (1973–1974), проектант в Националния институт за паметници на културата (1976–1980), редактор в издателство „Български писател“ (1985–1986; 1989), в студия за игрални филми „Бояна“ като редактор и главен редактор на „Колектив 64“, където е поканен от Валери Петров и Христо Ганев, но през е принуден да напусне за  „намеса в творческите планове на „Колектив 64“ и „налагане на продуцентски принципи и материална отговорност“. Става шофьор на такси в София. От 1990 емигрира в  Испания. Работи в Мадрид като строителен предприемач, занимаващ се с реставриране на стари сгради, а след това се установява в Барселона. През  2006 създава  културния клуб-хотел „Артхостал“ в Барселона. Приет е за член на на Съюза на писателите след издаването на втората си книга „Дяволски нокът“ (1985), но е принуден да напусне заради публично антипартийно изказване.

Първата му публикация е във в. „Студентска трибуна“, разказът „Иск“ (1979). Сътрудничи на вестниците: „Отечествен фронт”, „Поглед“, „Пулс“, „Вечерни новини“, „Литературен фронт“, „Учителско дело“, „АБВ“ и списанията:  „Септември“, „Пламък, „Наша родина“, „Глас“, алманах „Тракия“. Първият му сборник с разкази „Защо няма бог“ излиза през 1981, последван от „Дяволски нокът“ (1985). Дамянов се налага като един от обещаващите автори в българската литература на 80-ти години на ХХ в., далеч от шаблона и социалистическата конюнктура. Като антологиен, а и емблематичен за творчеството му от този период се счита разказът „Паскалев“ – на границата на абсурда, с елементи на диаболизъм, каквито са и някои други негови текстове.

Дамянов се завръща в българската литература след близо двайсетгодишно отсъствие с романа „Дневникът на една пеперуда“ (2008), писан на испански език и преведен от автора на български. По негови признания в основата му е споменът за първата любов,  Романът разказва за една непостижима, космополитна любов, чието действие се развива в продължение на 35 години на Балканите, в Куба, Испания, бившия СССР и Америка, засяга темите за  любовта, насилието, свободата на личността, за младостта на едно поколение разкъсано „преди“ и „след“ големите промени на ХХ в.  Той е първа част от замислена трилогия, чиято втора част е „Студентът по хармония. Балада за Виктор Пасков“ (2012). Както споделя авторът: „Книгата „Студентът по хармония. Балада за Виктор Пасков“ всъщност е втора част от моята трилогия. „Дневникът на една пеперуда“ (2008 г.) е първата част. Пеперудата има три живота - ларва, какавида и насекомо. Тази книга е втората фаза на пеперудата – един вид живота на пеперудата в пашкула на реалния социализъм. Това е книга на зрелостта, съзряването – личностно и литературно. В този период се включва и моят приятел Виктор Пасков. С него заедно съзрявахме и се развивахме“. Написан под формата на писма до мъртвия вече приятел, романът (защото авторът настоява да се чете именно в този жанр) пресъздава образа на непознатия Виктор Пасков, разказва историята на едно духовно приятелство, преминало през  кризи, спорове, сближавания и отдалечаване в контекста на 80-те години и на бита, нравите, отношенията в литературните среди. На страниците на книгата се появяват и други реални лица, така че тя е едно лично свидетелство за онова, което е извън официозната публична представа за времето и литературата. Дамянов не успява да напише  третата, последна част от трилогията. Откъси от нея са поместени на страниците на сп. „Факел“ (2014), със заглавие „Испания“: „Така че ако първата част е посветена на илюзиите на любовта, втората на илюзиите на литературата, третата част е посветена на илюзиите на свободата, времето в емиграция – тепърва предстои да я напиша, а и да ги изпитам навярно“.

Маринели Димитрова

Библиографията е изготвена от Диана Ралева