Кристин Димитрова

Кристин Димитрова; Държател: Кристин Димитрова, Личен архив
Кратка информация
Име Кристин Костадинова Димитрова
Родена
гр. София
Жанровепоезия, пътеписи, разкази, романи, проза
ИзданияЛитературен вестник, Литературен фронт/форум, Народна култура/Култура, Труд

Димитрова, Кристин Костадинова (София, 19.05.1969). Съпруга е на българския критик, поет и преводач Владимир Трендафилов. Завършва 31-ва гимназия в София с разширено изучаване на английски език (1981) и английска филология в Софийския университет (1986). Защитава дисертационен труд на тема „Образът на България в британската, американската и англоканадската преса през периода 1980–2000“ като докторант на самостоятелна подготовка в Софийския университет (2014). Преподавател е по английски език в Химикотехнологичния и металургичен университет (1990–2000) и главен асистент в катедра „Западни езици“ на Софийския университет (от 2000). Работи като редактор на седмичната притурка за култура на в. „Труд“ – „АртТруд“ (2004–2006).

Кристин Димитрова дебютира със стихотворението „Кафето опъва нервите“ в „Литературен вестник“ (1991, № 42). Публикува във в. „Култура“, „Литературен вестник“, „Литературен форум“ и др. Дебютната ѝ стихосбирка „Тринадесетото дете на Яков“ излиза през 1992. Автор е на над осемнайсет книги с поезия, проза, пътеписи и др., сред които се открояват „Тринадесетото дете на Яков“ (поезия, 1992), „Образ под леда“ (поезия, 1997), „Любов и смърт под кривите круши“ (разкази, 2004), Сабазий (роман, 2007), „Тайният път на мастилото“ (разкази, 2010), „Когато пристигнеш, обади се“ (разкази, 2017) и др.

Кристин Димитрова е ярък представител на най-новата женска постмодерна поезия. Началото на 90-те години, когато започва да се вслушва в езиците на миналото, на хуманитаристиката и науката, на политиката и всекидневието, литературата провокира симптоматични дебати около имена и прояви на „женската поезия“, оказали трайно влияние върху публичното пространство. В тези дебати, заедно с имената на Виргиния Захариева, Силвия Чолева, Миглена Николчина, Надежда Радулова, Амелия Личева и др., е въвлечено и името на Кристин Димитрова. Поезията ѝ дава глас на „онемялата“ и забравена културна памет („Тринадесетото дете на Яков“), на дръзката „женска“ игра със и пародийно-ироничната деформация на клишетата и митологемите, свързани с героичните (мъжки) митове („Образ под леда“), на импулсивната потребност от алтернативен тип преживяване и др.

В писането на Димитрова се наблюдава и силна ангажираност със социалните теми, поетически артикулирани със средствата на иронията, абсурда, парафразиранета и пародията, които фино, но устойчиво конструират характерните черти на нейния почерк: точни думи, подредени в изряден синтаксис, създаващи стил, богат на асоциативни значения.

Прозата на Кристин Димитрова задълбочава екзистенциалната проблематика, характерна за нейната поезия, оголва алегоричния пласт до молекулярно равнище, за да разкрие модусите на социалното тяло с неговите жестове, етикет, чувствени възприятия, социална и културна логика и др. В нейната проза регистрирането на действителността се „запаметява“ в скритата тъга на героите, които се борят за и със своята самота. Неразбирането на другия и нежеланието да го допуснеш до себе си, несподелената потребност от любов, напъните за европеизация, постоянното потъване в битовите и емоционалните проблеми превръщат героите на К. Димитрова в огледало на съвременния човек, неспособен да се самонаблюдава, да намери път към другите, станал жертва на своята незначителност.

Важна част от профила на Кристин Димитрова е редакторската и преводаческата ѝ дейност. Редактор е на книги на Йордан Ефтимов, Роберт Леви и др. Превежда от английски език произведения на Джон Дън, Марк Странд, Луис Карол и др.

Носител е на годишната награда за поезия на в. „Труд“ (1996); на наградата за поезия Златна метафора на изд. „Аб“ (1997); на Националната награда за поезия Иван Николов (1997), на специалната награда на Съюза на преводачите за поезия (за превода на „Анаграмата“ на Джон Дън, 2004); на наградата Рицар на книгата (2006); на наградата Христо Г. Данов (за романа „Сабазий“, 2008); на наградата Иван Пейчев (2019) и др.

Нейни творби са преведени на анг., араб., гръц., ивр., исл., исп., кит., мак., нем., пол., перс., рум., рус., унг., фр., хол. и др. ез.

 

Елена Борисова

 

Библиографията е изготвена от Нина Зафирова

Аудиоархив


Кристин Костадинова Димитрова (19.03.2007 г.)

Чете свои творби.

Файл: Димитрова чете свои творби.mp3 (6,06 MB) Държател: Архив на Българското национално радио

Книги от Кристин Димитрова

ЗаглавиеЖанровеГодина
Тринадесетото дете на Яков поезия1992
Образ под ледастихотворения1997
Затворени фигурилирика1998
Лица с преплетени езицилирика1998
Поправка на талисманистихотворения2001
Таро : Вратите навътре2001 (2010 (Преиздадена със заглавие „Магията на картите Таро)
Кристин Димитрова : Избраностихотворения2002
Хората с фенеритестихотворения2003
Любов и смърт под кривите круши разкази2004
A visit to the clockmaker / Kristin Dimitrova ; transl. from the bulg. by Gregory O'Donoghue 2005
Сабазийромани2007 (2011)
Сутринта на картоиграчастихотворения2008
Магията на картите Таро : практическо ръководство с колода карти2010
Тайният път на мастилото разкази2010
My life in squares / Kristin Dimitrova ; transl. by Kristin Dimitrova, Vladimir Trendafilovпоезия2010
Градината на очакванията и отсрещната вратапоезия2012
Sabazios / Kristin Dimitrova ; [Übers.] aus dem Bulg. von Gabi Tiemannромани2012
Sabazios / Kristin Dimitrova ; trad. de Paraschiva Boboc ; pref. Angelo Mitchieviciромани2012
Kde nejste doma : příběhy z cest / [transl. Slavomira Ribarova ... и др.] 2012
Пътуване през Европа : измерения на културното пространство2012
Ráno hráče karet / Kristin Dimitrova ; [transl. Ondřej Zajac]поезия2013
Ефирни песни и тайни служби : образът на България в британската, американската и англоканадската преса през периода 1980-2000 година2015
Като пристигнеш, обади се разкази2017
Уважаеми пътниципоезия2018