Литературният кръг около Михалаки Георгиев
В средата на 80-те години на XIX в. Михалаки Георгиев става обединяваща фигура на първия литературен кръг в България след Освобождението – предшестващ кръга „Мисъл“ с няколко години.
В дома му в София често се събират писатели, филолози, книжовници, творци на новата българска култура. Сред тях са проф. Иван Шишманов (бивш ученик на Михалаки Георгиев от Видин), Спас Вацов, Христо и Мара Белчеви, Атанас Илиев, д-р Кръстьо Кръстев (също бивш ученик на домакина – от Софийската мъжка гимназия), проф. Беньо Цонев, Тодор Влайков, Велчо Велчев и др. След завръщането си от Одеса през 1889 Иван Вазов също влиза в това литературно общество, като се превръща и в негова централна фигура. Тук той се запознава с Иван Шишманов – приятелска и професионална връзка, която ще остане в литературната история.
Литературният кръг на М. Георгиев има колкото творчески и интелектуален, толкова и дружески, и светски характер. Отношенията на участниците в него са задушевни, приятелски, все още незасегнати от литературните спорове, ревностите и страстите, които ще сложат знак върху българския литературен живот през втората половина на 90-те години на XIX в. и първото десетилетие на ХХ в. Под ведрото гостоприемство на М. Георгиев д-р Кръстев и Вазов са все още приятели. Нещо повече, строгият критик дори се оказва сватовник на поета, макар без реален успех, и то – по негова собствена „секретна“ молба, както ще документира по-късно Ив. Шишманов. А през 1890 Михалаки и Магдалина Георгиеви все пак успяват в това начинание, което вече се е превърнало в грижа на цялото малко общество, като стават и кумове на сватбата на народния поет с Атина Болярска.
Нещо средно между литературен кръг и светски салон, културната общност около М. Георгиев включва мнозина от големите хуманитаристи на онова време в София, създавайки балансирана любителска и професионална среда, от която ще тръгнат важни близости, но и някои от враждите в българската литература след Освобождението.
Елка Димитрова