Кръгът около сп. „Пламък“
Списание „Пламък“ излиза през 1924 и 1925 (през последната година – само 1 книжка), с извънредно издание „Първомайски лист“ (1924). Афишира се като месечно списание за литература, изкуство и обществен живот. Замислено от група писатели (Николай Хрелков, Марко Марчевски, Христо Ясенов) и основно от Гео Милев, изданието е реакция на Септемврийското въстание от 1923. В редколегията му фигурират Г. Милев, Хр. Ясенов, Ламар, Н. Хрелков.
Кръгът около сп. „Пламък“ е формиран от авторите Николай Хрелков, Димо Хаджилиев, Георги Шейтанов, Марко Марчевски, Николай Райнов, Емануил Попдимитров, Матвей Вълев, Марко Бунин, Ламар, Макс Мецгер, Крум Кюлявков (последните двама участват с илюстрации).
Списанието е революционно – и по замисъл, и по изпълнение. Свързано е с поврата на Гео Милев към левите идеи и с ангажимента му към живота на българското общество, подсказан още в някои текстове, публикувани в сп. „Везни“. Зад изданието обаче стоят и отявлени комунистически активисти (Н. Хрелков), и анархисти (Г. Шейтанов). Заради антиправителственото си съдържание книжки 6 и 7–8 от 1924 са конфискувани. След априлските събития от 1925 (атентата в църквата „Света Неделя“ на 16.04.1925 и последвалото гонение на леви активисти и интелектуалци) Гео Милев и Христо Ясенов са убити.
Обединени от утопията за социална справедливост и равенство, Гео Милев и съмишлениците му от кръга около „Пламък“ всъщност изразяват доста широк спектър от леви идеи: комунистически, анархистки, лявоориентирани интелектуални послания (от зоната на левия експресионизъм например). Като цяло изданието изразява радикалното усилие на кръга от авторите си, и особено на своите идеолози, за сближаване на българския интелектуалец с народа. Интелектуалците от „Пламък“, прицелени към една „върховна човечност“, издигат колективистки лозунги, демонстрират остър интерес и дълбока съпричастност към социалните проблеми на българското общество и на света във всичките им измерения.
Елка Димитрова