Кръстьо Куюмджиев

Куюмджиев, Кръстьо Тодоров (Свищов, 27.09.1933 – София, 22.05.1988). Завършва гимназия в родния си град (1952) и руска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1957). Редактор в Сценарната комисия при Студия за игрални филми (1958–1960) и в сп. „Септември“ (1960). Научен сътрудник (1960), старши научен сътрудник II степен (1974), старши научен сътрудник I степен (1982) в Института за литература при БАН. През 1972 защитава кандидатска дисертация на тема „Кирил Христов. Личност и дело“, а през 1987 – докторска дисертация на тема „Димитър Димов“.

Литературен критик и историк, представител на т.нар. артистична (импресионистична) критика, утвърдила се през първата половина на 60-те години в остра полемика с привържениците на критическия социологизъм и позитивизъм. Още ранните публикации на Кръстьо Куюмджиев във в. „Литературен фронт“ и „Народна младеж“, в сп. „Септември“ правят впечатление с категоричността на съжденията, с остротата на естетическия усет и с изискания си стил. Те призовават към емоционално съпреживяване на литературната творба, издигат личността на критика в противовес на имперсонализма, сковаващ творческата ѝ субективност и активност, демонстрират артистично въображение и раздвижен, богат на културни асоциации изказ.

Предпочитаните от Кръстьо Куюмджиев жанрове са рецензията, критическото есе, литературният портрет. Блестящ полемист и скрупульозен стилист, той иронизира догматизма и войнстващата посредственост, ревностно бранейки заклеймени от официалната критика ценности (поезията на Константин Павлов), но проявява нетърпимост към сциентизма в критиката (вж. полемиката по повод „Диви разкази“ на Н. Хайтов в сп. „Литература мисъл“, 1974). Активно участва в преоценката на националното литературно наследство със статии за Н. Лилиев, Хр. Смирненски, Н. Ракитин. Проникновени са монографичните му изследвания за Кирил Христов, към чиято лирика Кръстьо Куюмджиев изпитва траен, дълбок интерес.

Стремежът да открои непреходното в текущата литературна практика и общозначимото в търсенията на една или друга творческа индивидуалност се проявява в портретите на съвременните автори – В. Петров, Б. Райнов, Ив. Петров, Й. Радичков, Л. Левчев, П. Караангов (сб. „Силуети“). Във всички случаи Кръстьо Куюмджиев наблюдава явленията по-скоро като критик, отколкото като литературен историк. Най-значителното дело на Куюмджиев е монографията „Димитър Димов“. Тя увенчава дългогодишните му проучвания върху живота и творчеството на писателя и съчетава литературоведския анализ с данни и подходи на обществено-политическата история, икономиката, социологията, психологията. Основно изследването е фокусирано върху романовите му творби на писателя – замисъл, история на написването, идейно-художествено своеобразие, рецепцията им в България и в чужбина.

Кръстьо Куюмджиев е редактор на „Съчинения“ (т. 1–3. 1966–1967) на К. Христов, „Избрани стихотворения“ (1968) на К. Христов, „Гори тилилейски“ (1970) на Елин Пелин, „Стихотворения“ (1971) на Н. Ракитин, „Съчинения“ (1974) на Д. Димов, „Събрани съчинения“ (1977) на П. К. Яворов.

Сабина Беляева, Добромир Григоров

Библиографията е изготвена от Нелма Вълчева (Книги от... и Книги за...) 

и Северина Георгиева (Статии за...)