Лъчезар Станчев

Станчев, Лъчезар Дончев (Вършец, 12.9.1908 – София, 13.3.1992). Завършва гимназия в София (1927) и романска филология в Софийския университет (1937). Специализира френски език и литература в Париж (1937). Лектор по български език в училище за живи източни езици, Париж (1938). Членува във френското дружество „Амикал бюлгар“. Учител по френски и български език в мъжката гимназия в Лом (1941–1942). Лектор по френски език в Държавна политехника (1942–1948). Главен редактор (1946–1948) на сп. Чавдарче“ и на сп. „Дружинка“ (1949). Началник на Кабинета на председателя на Президиума на НС (1949–1953). Редактор във в. „Литературен фронт“ (1953–1954), главен редактор на сп. „Славейче“ (1957–1967). Завежда отдел „Литература и изкуство на чужди езици“ в ДСП „Хемус“ (1967–1969) и редактор в „Литература и изкуство на чужди езици“ в агенция София-прес (1969–1971).

Дебютира през 1925 в сп. „Нови дни“ (№ 5) със стихотворението „Пролетна буря“, подписано с псевдонима Жаднев. Първата си приказка печата през 1928 в сп. „Светулка“. Сътрудничи на в. „Ведрина“, „Литературен глас“, „ЛИК“, „Кормило“, „Вестник на жената“, „Вик“, „Свят“, на сп. „Наковалня“, „Звезда“, „Българска мисъл“, „Изкуство и критика“ и др.

С първите си книги „Безшумни дни“, „Пролет на булеварда“, „Хора по стрехите“ Станчев заявява своята принадлежност към пролетарската поезия. През 30-те години негов главен герой е интелигентът от големия град. Социалната проблематика е в центъра на творбите му. След 9.ІХ.1944 г. разработва антифашистката тема, пише и за социалистическото строителство. Станчев е сред водещите детско-юношески писатели. Творчеството му за деца се отличава с жанрово разнообразие: стихове, разкази, повести, пиеси, приказки; както и кратки форми – гатанки, броилки, въртележки, верижки (с основа във фолклора). Превежда от френски език съчинения на В. Юго („Избрани творби в осем тома.“ Т. 7, 1990), „Песен за Роланд“ (1985), творби на Молиер, Расин, Верхарн, Арагон, Боске, Елюар, както и от румънски, руски и чешки език.

На чужди езици са превеждани неговите приказки. Първият превод – от 1956, е на турски език. Има още преводи на пол., чеш., унг., фр., нем., англ., уел. (келтски) ез.

Псевд.: Л. Жаднев, Л. Веронов, Л. Владимиров, Чичо Дичо (съвм. с Георги Караславов).

Емилия Алексиева (текст и библиография)