Любен Петков
Кратка информация | |
---|---|
Име | Любен Желязков Петков |
Роден | с. Крушевец (Бургас) |
Починал | гр. София |
Жанрове | новели, повести, пътеписи, разкази, романи |
Издания | Литературен фронт/форум, Народна култура/Култура, Народна младеж, Сливенско дело, Съвременник, Младеж |
Петков, Любен Желязков (с. Крушевец, Бургаска обл., 3.06.1939 – София, 8.03.2016). Завършва гимназия във Варна (1957) и Висшия икономически университет – Варна (1962). Работи като редактор в Радио Варна (1965–1966), във в. „Народна младеж“ (1969), сп. „Младеж“ (1969–1973), изд. „Български писател“ (1974–1987) и сп. „Съвременник“ (1990–1992). Директор на изд. „Отечество“ (1992–2000). През 2000 г. основава частното издателство „Отечество – София“.
Започва да пише като ученик на 13-14 години и първият му разказ, емоционален отклик на трагична случка, разиграла се пред очите му, влиза в програмата на гимназията за празника на светите братя Кирил и Методий. През студентските си години сътрудничи с репортажи и очерци в регионални издания във Варна, Бургас, Сливен. Дебютира със стихотворението „Изпитание“ във в. „Сливенско дело“ (1961), на следващата година печата тук откъс от романа „Преображение“ („Преображение Господне“). След 1966, когато е уволнен от Радио Варна, пристига в София и се влива в литературната бохема на млади, безквартирни и безработни таланти, дошли в столицата, за да се опитат в литературното поприще (сред които Николай Кънчев, Иван Цанев и др.). Започва да сътрудничи на в. „Народна култура“, „Литературен фронт“ и на други централни издания за литература и култура. През 1968, веднъж отхвърлена от редактора в библиотека „Смяна“ на изд. „Народна младеж“ Давид Овадия, но после подкрепена от другия редактор Димитър Мантов, излиза дебютната му книга – повестта „Зелени кръстове“. Историята за странджанските горяни, за насилията и съпротивата, впечатлява критиката и тя я посреща добре.
Разказвач, пътеписец, романист. В разказите, новелите и пътеписите си от 70-те години е сред първите български писатели, които разработват темата за миграцията, екологичната тема. Героите му са драматично раздвоени между селото и града, между патриархалните си корени и знаците на модерния свят. Подобно на Р. Сугарев, Д. Коруджиев и Г. Величков, Л. Петков експериментира в безсюжетния психологически разказ през 70-те години. В редица пътеписни произведения писателят разисква въпроси, свързани с историческото минало и националните добродетели, и нерядко с публицистичен патос призовава към съхраняване на природното ни богатство. В по-големите си епически повествования пресъздава епизоди от българското националноисторическо битие и предлага своя гледна точка към историята и съвременността. Романът „Преображение Господне“ (1990), неговата „книга на живота“ според критиката, е богат на послания историко-документален разказ за националноосвободителните борби в Странджанския край в началото на ХХ век.
Историческите митове и превратностите на историческата съдба, рухването на едни утопии и въздигането на други на тяхно място в граничното време между ХХ и ХХI век, отражението на тези процеси в душата на съвременния човек, раздиран от страхове и надежди, увереност и колебание, скепсис и надежда, е в тъканта на новелите от книгата „Градът на истината“ (1997). Книгите, които пише в годините на новия век, го свързват отново с любимата Странджа, с разказването на приказки, чуто и видяно, със споделянето на съкровено таеното и преживяното („Край огъня. Приказки от Странджа“, „Огън и мъгла“), но и с места, които писателят отдавна мечтае да посети – Светите места, Божи гроб, Атон и др. (пътеписната книга „Отвътре и отвъд Обетованата земя“).
Любен Петков е автор и на немалък брой книги за деца – приказки, разкази, повести, романи. В тях използва разнообразни художествени похвати – разказна цикличност, анималистичен алегоризъм, осъвременяване на класически приказки. През 1996 съставя за изд. „Отечество“ три тома с приказки – „Най-хубавите цигански приказки“, „Най-хубавите приказки за животни“ и „Най-хубавите морски приказки“.
Прави опити и в драматургията – с пиесите „Летище“ и „Дом за живеене. Дъщерите на крал Лир“.
През 2000 г. Л. Петков получава голямата награда на в. „Труд“ за къс разказ Златен ланец. През 2005 г. е удостоен с Голямата литературна награда на Бургаския регион Златен Пегас за цялостно литературно творчество. През 2009 г. става носител на наградата Петко Славейков за постижения в творчеството за деца и юноши. Почетен гражданин на Бургас.
Творби на Петков са превеждани на исп., нем, пол., рум., рус., укр. и унг. ез. Негови книги са издавани в Испания, Русия и Унгария.
Пенка Ватова (текст и библиография)
Книги от Любен Петков
Заглавие | Жанрове | Година |
---|---|---|
Зелени кръстове : Повест | повести | 1968 (1984, 1999 – с подзагл. Три истории от миналото, включва и Порта с лъвче; Господин малко вълче) |
Розовият пеликан : Новели | новели | 1973 |
Земя на стоте хълма : Пътепис | пътеписи | 1974 |
Горско цвете : Новели | новели | 1975 |
Кошничка с диви ягоди : Разкази за деца | разкази | 1975 |
Порта с лъвче : Повести | повести | 1977 |
Белите сестри : Приказка | приказки | 1978 |
Градините на Ева : Новели | новели | 1978 |
Календар : Повест | повести | 1978 |
Старият дъб : [Приказка] за нач. училищна възраст | приказки | 1979 |
Дом на космонавти : Разкази за деца | разкази | 1980 |
Зимно море : Разкази | разкази | 1980 |
Синята планина : Повест за деца | повести | 1981 |
Господин Малко вълче : Роман | романи | 1981 |
Варненският часовник : Роман за юноши | романи | 1983 (1986) |
Смъртта на фантаста : Разкази | разкази | 1985 |
Странджански панаир : Приказка за деца | приказки | 1986 |
Странджански панаир : [Приказка за деца] | приказки | 1986 |
Великата пустиня : Повести | повести | 1987 |
Първолачето Борко : Разказ за предучилищна възраст | разкази | 1987 |
Щъркел през октомври : Разкази за деца | разкази | 1987 |
Око на света : Книга за родния край | 1988 | |
Зелените облаци : Пътепис | пътеписи | 1989 |
Градините на Адам и Ева | разкази | 1989 |
Преображение Господне : Роман | романи | 1990 (1998) |
Убийство | романи | 1992 (2015) |
Първолаче | разкази | 1995 |
Първолаче : Разказ за деца | разкази | 1995 |
Градът на истината : Три новели | новели | 1997 |
През голямата зима : Кучешки разкази | разкази | 1999 |
Сватбата на Акакий : Разкази | разкази | 2002 |
Сладкишът на д-р Сириус | 2004 | |
Огън и мъгла : Шарки, док. и дрънкулки : Фрагм. от ръкоп. | 2006 (2015 – доп. изд.) | |
Годишните времена | 2009 | |
Край огъня. Приказки от Странджа | приказки | 2010 |
Котаракът Бартлет : разкази | повести, разкази | 2011 |
Отвътре и отвъд Обетованата земя : пътеписи | пътеписи | 2013 |
Недоказани убийства | разкази | 2013 |
Годеник и годеница : разкази | разкази | 2016 |
Спомен от Виена : пътеписи и две пиеси | пиеси, пътеписи | 2016 |
Избрани повести | повести | 2016 |
Романи [Съдържа Убийство и Преображение Господне] | романи | 2017 |
Книги за Любен Петков
Автор | Заглавие | Година |
---|---|---|
Коцева, Н. | Любен Петков : Био-библиография | 1989 |