Любен Станев

Станев, Любен Николов (Пловдив, 4.12.1924 – София, 18.12.2009). Завършва гимназия (1943) и медицина в Медицинския факултет в Пловдив (1949). До 1953 работи като военен лекар. Редактор и главен редактор в Студия за игрални филми (1953–1971), сценарист във Втори творчески колектив „Младост“, а от 1989 е главен редактор на творческия колектив „Алфа“ към Студията.

Печата разкази от 1939 в сп. „Ученически устрем“ (Пловдив) – първият му разказ е „Селско дете“. От 1949 сътрудничи в литературния периодичен печат. Като киносценарист Станев проявява интерес към живота на историческите личности (Г. Димитров, ген. Вл. Заимов, ген. Н. Никифоров). Другата му голяма тема са нравствените търсения на съвременния човек. Творчеството му има трудна съдба. Разглеждано под лупа от догматичната критика и обичано от читателите, то отразява изстраданата истина за противоречивите години на българския преходи. Раз­крива в делничните им взаимоотношения не­съответствието между общочовешките нравстве­ни норми и недъзите на съвременния индивид: отчужденост, морално безразличие, кариеризъм, безпринципност. В съвременната българска литература не са много мащабните платна, които отразяват историята, видяна и осмислена през индивидуалната човешка съдба. Многотомният роман „Сага за Салабашеви“ разказва за няколко поколения от една фамилия, за колизиите, породени от сблъсъка на различни житейски философии, възгледи и ценности. Елементите на киностилистиката (визуалност, монтажно-асоциативни връзки, доминиращ диалог, скъсяване на фразата и известна „телеграфност“ на изказа), кои­то сценаристът Станев оползотворява за целите на бе­летристичното изображение, усилват неговата жи­тейска достоверност и психологическа мотивираност. Взаимопроникването между белетристика и кинодраматургия се наблюдава и на проблемно-тематично равнище – значителна част от новелите и романите на Станев са основа (или са писани върху основата) на киносюжети. По тях са заснети игралните филми „Малката“ (1959), „Цар и гене­рал“ (1966), „Мъже в командировка“ (1968), „На­ковалня или чук“ (в съавт. с Иван Радоев, 1972), „Изкуствената патица“ (1974), „Вината“ (1976), „Предупреждението“ (1982), „Та­зи хубава зряла възраст“ (1984), „Човек на пава­жа“ (1986), „Софийска история“ (1990) и др. Два пъти награждаван със Златна роза на Варненския кинофестивал, носител на наградата на СБП (1995), на наградата Димитър Димов (1997). Председател на Клуба на писателите лекари в България и вицепрезидент на Международния съюз на писателите лекари (UMEM). Твор­би на Станев са преведени на нем., рус, словен., узб., укр., унг. и др. ез.

Сабина Беляева, Добромир Григоров, Емилия Алексиева

Библиографията е изготвена от Добромир Григоров