Малина Томова

Томова Цанева, Малина (Пловдив, 21.01.1950 – София, 17.09.2011). Завършва руска и английска гимназия (втората – като частна ученичка) в Пловдив (1968). Учителства няколко месеца в с. Мугла (1968). През 1976 завършва руска филология в Софийския университет. Работи като журналист във в. „Народна младеж“, редактор и зам. главен редактор на „Литературен вестник“. Става първият главен редактор на вестник „Романо ило“ (1994–1996). Преподава кинодраматургия в Югозападния университет в Благоевград. Малина Томова е един от основателите на Сдружението на българските писатели (учредено на 18.02.1994).

Първите ѝ публикации са в алманах „Тракия“: стихотворенията „Българка“ и „Празник“ (1971, №5). Публикува в списанията: „Пламък“, „Младеж“, „Септември“, алманасите „Янтра“, „Море“ и вестниците „Народна младеж“, „Студентска трибуна“, „Пулс“, „Литературен фронт“.

Малина Томова е поетеса, журналист, преводач, издател. Творчеството ѝ е сравнително малко по обем. Тя е сред авторите, които не бързат да направят публичен факт своите текстове, но присъствието ѝ в културния живот е значимо. Издава три книги: „Душа“ (1978), „Ежелюбов“ (1987), „Стигмати. Книга на познанието“ (1994). Година преди смъртта й, през 2010, поетът Иван Цанев, неин съпруг, съставя и редактира „Жизнен опит. Избрани страници от книга на познанието“. Изданието включва нейни стихове, критически мнения (на Дьорд Сонди, Иван Николов, Здравко Недков, Екатерина Йосифова, Златомир Златанов, Светлозар Игов и др.), както и стихотворения, диалози с поезията ѝ (от Екатерина Йосифова, Силивя Чолева, Калина Ковачева, Рада Панчовска, Николай Бойков и др.).

Стиховете ѝ не могат да бъдат вписани в т.нар. „женска поезия“. Те споделят открития за смислите на нещата чрез неочаквани връзки и асоциации. Понякога разказват, понякога задъхано, телеграфно и някак хаотично („Бързописи“) задават само рамката на състоянието. Жизнеутвърждаващи в същината на посланието си, в тях присъства усещането за невъзвратимата преходност и белегът на болката.

През 1996 Томова създава своето издателство „Стигмати“, „специализирано в представянето на литературите на Централна и Източна Европа и Балканите“. С високите си художествени критерии за качеството на издаваната литература, както и на превода и оформлението то се налага като едно от водещите издателства в културния живот на България. До публиката достигат непознати, но значими имена: Чеслав Милош, Збигнев Херберт, Ришард Криницки, Имре Кертес, Бела Хамваш, Янош Пилински, Йожеф Уташи, Шандор Мараи, Даниела Ходрова, Исмаил Кадаре, Данило Киш, Горан Петрович, Дубравка Угрешич. Издава и редица български автори: Силвия Чолева, Яна Букова, Илко Димитров и др.

Томова е сценарист на филмите: „Гори, гори, огънче“ (1994) и „Василица“ (1996).

Първият филм, чийто сюжет е свързан с една от болезнените теми от близката история – смяната на имената на помаците в Родопите в края на 60-те години на ХХ в., е всъщност филм за жестокостта на една система и травмата, която всяко насилие поражда. Филмът се реализира и излъчва в години, когато много от участниците са политически активни, поражда ожесточени дебати. Печели Наградата на кинокритиката на Варненския кинофестивал (1994).

Томова превежда от руски: Ен Ветемаа, Виктор Шкловски, Ксения Некрасова, Наталия Илина.

На 22 декември 2012 посмъртно ѝ е присъдена Националната награда за поезия Иван Николов за цялостно творчество.

Стихосбирките ѝ „Душа“ (1978) и „Ежелюбов“ (1987) са преведени на англ., исп., рус. и унг. ез.

Маринели Димитрова

Библиографията е изготвена от Мила Тронкова