Марин Георгиев

Марин Георгиев; Държател: БНР
Кратка информация
Име Марин Георгиев Маринов
Познат катоМарин Георгиев
Роден
с. Биволаре (Плевен)
Жанровелирика, литературнокритически очерци, мемоари, очерци, поезия, романи, стихотворения, стихове, публицистика
ИзданияЛитературен фронт/форум, Пулс

Георгиев Маринов, Марин (с. Биволаре, Плевенска обл., 9.04.1946). Завършва основно училище в родното си село (1960), техникум по механотехника в Плевен (1965) и българска филология във Великотърновския университет (1971). Редактор на вестниците „Пулс“ (1974–1980) и „Литературен фронт“ (1980–1990), заместник главен редактор на в. „Литературен форум“ (1990). В началото на 1991 основава първото частно издание в областта на културата – „Литературен форум – ООД“. От 1992 е управител на фирмата и директор на вестника и издателството, а от 2001 е и негов собственик. През 1994 напуска Съюза на българските писатели и създава Сдружението на българските писатели, а през 1996 – „Форум Българо-унгарска взаимност – 2014“ със седалища в Будапеща и София.

Марин Георгиев е сред значимите фигури в съвременната българска култура – като поет на българското село, ярък публицист, литературен критик, преводач, издател. Започва творческия си път с поезия, от чиято позиция и досега не отстъпва. С книгата „Село“ (1975) вдига високо летвата за поетичен дебют, посочвайки дълбоката земна философия на неговите герои – селяни, свързани с визиите за живота, земята, но и смъртта. Животът е тайнство, а смъртта – култ към мъртвите. Втората му стихосбирка – „Памет“ (1979), е посрещната с възторжени отзиви от изявени поети и критици (Ив. Цанев, Св. Игов), което е предпоставка за появата на следващите му поетични книги: „От първо лице“ (1986), „Показалец“ (1986), „Доживяване“ (2011), „До тук“ (2011).

Безпощаден в принципите си и последователен в поведението си, като полемист и публицист М. Георгиев публикува интригуващи текстове, свързани с преследването на интелектуалци по време на тоталитаризма (какъвто е случаят със Св. Игов например) – в книгите „Записки на слугата“ (1991) и „Отворена книга“ (2011). Но най-силен и дълготраен отзвук предизвиква неговият роман разследване „Третият разстрел“ (1993). Още заглавието центрира вниманието върху търсене на историческата истина за един от най-талантливите български поети – Н. Вапцаров. Внушението на това изследване е, че Вапцаров е „разстрелян от своите“. Изразът е метафоричен, но съдържанието на книгата е дълбоко реалистично поради многото включени в него документални факти. Разкрита е трагичната съдба на Вапцаров, като убедително е доказана употребата на таланта му по политически причини. Тази документална книга на М. Георгиев е пример за ярка публицистика, написана с голямо уважение от Поет към Поета, с огромна морална и човешка отговорност, която авторът понася на плещите си. Дискусията по повод „Третият разстрел“ продължава и днес, съпътствана понякога с груби и безпочвени нападки към М. Георгиев, но въпреки това книгата се радва на голям интерес и получава признанието на читатели и критици.

Превежда от унгарски и руски език стихове на Ищван Шинка, Йожеф Уташи и Лариса Василиева.

Марин Георгиев е удостоен с редица български и международни отличия. Той е първият носител на наградата Теодор Траянов в Пазарджик (2012) (заедно с Валери Станков), получава почетния знак на Великотърновския университет (2016). През 2001 е удостоен с държавното отличие на Унгарската република за изключителни заслуги в популяризирането и представянето на унгарската култура – Про Култура Хунгарика, а през 2016 – с Ордена на Президента на Унгария. През 2018 в Будапеща му е връчена Международната литературна награда Паметна сабя „Балинт Балаши“ за заслуги към унгарската литература, а през 2019 става първият чуждестранен носител на наградата за поезия на Фондация Йожеф Уташи.

Произведения на М. Георгиев са превеждани на алб., англ., грц., макед., рум., рус., словаш., унг., финл. и др. езици.

 

Мариана Тодорова