Мария Станкова


Кратка информация | |
---|---|
Име | Мария Димитрова Карагьозова |
Позната като | Мария Станкова |
Родена | гр. Бургас |
Жанрове | новели, пиеси, разкази, романи, сценарии |
Издания | Ах, Мария, Капитал, Литературен фронт/форум, Народна култура/Култура, Сега, Труд, Съвременник, Книгите днес, Витамин Б |
Станкова, Мария (Мария Димитрова Карагьозова) (Бургас, 14.11.1956). Завършва СМУ „Панайот Пипков“ в Плевен (1975) и получава полувисше педагогическо образование в ИМХК към БДК (дн. НМА) „Проф. Панчо Владигеров“ (1978). Работи като помощник-режисьор във ВИТИЗ (дн. НАТФИЗ) „Кръстьо Сарафов“ (1979–1982) и ДМТ „Стефан Македонски“ (1982–1987). Редактор във в. „Литературен форум“ и сп. „Заедно“ (2002); сценарист на предаването „Защо не! С Марта Вачкова“ по БНТ (2005); главен редактор на сп. „Книгите днес“ (2005–2007) и сп. „Мъжът“ (2006); сценарист на телевизионното куклено политическо шоу „Говорещи глави“ ( TV7, 2006). Преподавател по кинодраматургия в ЕААКИ (Евроазийска академия за киноизкуство). Публикува в сп. „Ах, Мария“, „Витамин Б“, „Съвременник“ и в. „Култура“, „Капитал“, „Труд“, „Сега“. От 2010 г. живее в емиграция в страни от Европейския съюз.
Литературният ѝ дебют е през 1996 г. – „Отвесни стихове по смисъла на ДАО“ и „Притчи“ във в. „Литературен вестник“. Дебютната ѝ книга е „Наръчник по саморъчни убийства“ (1998) – жанрово своеобразна, едно импулсивно откровение за самотата, „черупчестото“ себезатваряне и обхваналото реалността зло. Автобиографичните елементи са художествено-игрово преплетени с чистата фикция – героинята извършва три убийства на мъже, с което авторката задава бъдещия си афинитет към криминалния сюжет. Силно проблематизирана е темата за домашното насилие и трудната адаптивност на жената в света на жестокостта и егоизма. Контрастно на този натурализиращ разказ стои приказното, издирването на света на чистотата и невинността. В един философски план романът задава дискретен паралел между философията на Дао („път“, „пътека“) – спонтанното, свободно движение в света без волево насочване, и движението на брауновите частици във физиката. Стилът е лапидарен, изграден предимно от прости изречения, често са само от една дума. Романът „Каталог на душите По“ (2001) още по-експлицитно се насочва към понятия и постановки от философската традиция на даоизма, интерпретирайки темите за съдбата, самотата и страха. Разказът се възползва същевременно от езотеричната, спиритуалистка идея за аурата – петимата герои носят просто названията на цветове. В романа „Трикракото куче“ (2006) авторката отново се насочва към героини-аутсайдери. Приказната канава тук е още по-видима – романът е една модерна вариация върху приказката за цар Салтан (Пушкин), и този замисъл е езиково подкрепен от граматическата преизказна глаголна форма на разказването. Криминалното отново е налице, в голяма степен пародийно хипертрофирано и граничещо с черния хумор. За разлика от „Наръчник по саморъчни убийства“, тук в наратива съдбите на всички герои са преплетени една с друга, напомняйки композицията на „кръговата драма“. Творбата повдига въпросите за самотата и отчуждението и справянето с тях (екстравагантната версия за престъплението като реакция на отчаянието), а щастието като идея е по-скоро представено като невъзможност.
Станкова е автор още на романите „Искам го мъртъв“ (1999), „Сузана и зяпачите“ (2012), „А Бог се смее“ (2016), на малките романи „Черната жена и Стрелеца“ (2008), „Скука“ и „Мрежата“ (2008), на сборника с разкази „Бейби лъжкиньо“ (2004) и др. Автор е на над десет пиеси – за възрастни, за деца, куклени и радиопиеси.
Показателна за поетиката на Станкова е пиесата „За ръбовете на кръга“ (2003), представяща скритата невротичност на обществото чрез отношенията между няколко души на психотерапевтичен сеанс. Творбата задава кризисния разрив между житейското и душата, цялата „нереалност и безсъщественост“ на живеенето и илюзорността на щастието.
Автор е и на сценарии за филми, между които „Маймуни през зимата“ (2002), „Бюро за нестандартни услуги“ (2004), „Последно пътуване“ (2007) и др.
Мария Станкова е носител на Специалната награда на името на Маргарит Минков за философско осмисляне на действителността на фондация „Концепция за театър“ за пиесата „За ръбовете на кръга“ (1999); Награда за проза на конкурс, посветен на 150 години от рождението на Иван Вазов и З. Стоянов, за разказа „Балкански напеви“ (2000); Голямата награда на БНР за радиопиеса за „Ловът на пустинната хиена“ (2001); Награда за най-добър филм на фестивала в Карлови Вари за „Маймуни през зимата“ (2006); награда на читателите ВИК за „Трикракото куче“ (2007), на Голямата награда за цялостен спектакъл за „Голямото кихотене“ на международния куклен фестивал „Златният делфин“, Варна (2008) и др.
Творби на Станкова са превеждани и поставяни на англ., фр., нем., рус., унг., укр., мак. и др. ез.
Николай Кирилов
Библиографията е изготвена от Нина Зафирова
Аудиоархив
Мария Станкова (10.01.2017 г.)
Мария Станкова за „А Бог се смее“
Файл: Станкова - А Бог се смее.mp3 (4,80 MB) Държател: Архив на Българското национално радиоКниги от Мария Станкова
Заглавие | Жанрове | Година |
---|---|---|
Наръчник по саморъчни убийства | романи | 1998 (2017) |
Искам го мъртъв : Нероман ; Седем гневни жени : Новели | новели | 1999 |
Каталог на душите По : роман | романи | 2001 (2017) |
Бейби лъжкиньо : Тъмни разкази | разкази | 2004 |
Трикракото куче | романи | 2006 (2007) |
Скука : 3 малки романа | романи | 2008 |
Приказки от страната Поговория | проза | 2009 |
Langeweile : drei kleine Romane / Maria Stankowa ; aus dem Bulg. übers. von Barbara Beyer ; hrsg. von Nellie u. Roumen Evert | романи | 2010 |
Сузана и зяпачите | романи | 2012 |
А Бог се смее | романи | 2016 |