Мирослав Пенков

Пенков, Мирослав Николаев (Габрово, 21.08.1982). Завършва Първа английска езикова гимназия в София (2001). Същата година заминава за САЩ, където получава бакалавърска степен по психология (2005) и магистърска по творческо писане (2009) в Университета на Арканзас. През 2014–2015 е избран в програмата Rolex Mentor and Protege Arts Initiative, в рамките на която работи с писателя Майкъл Ондатджи. Преподава в докторската програма по творческо писане на Университета на Северен Тексас. Редактор на литературното списание „American Literary Review“. В България публикува в сп. „Пламък“, „Съвременник“, „Granta България“, в. „Сега“ и др., негови текстове са включени и в редица антологии.

Мирослав Пенков придобива широка популярност с произведенията си, създадени в САЩ на английски език, но пише художествена литература още преди да замине. Първата му публикувана творба е разказът „В мъртво тяло“ (сп. „Зона F“, 2000, бр. 1). През 2000 излиза и сборникът с фантастични разкази на Пенков „Кървави луни“. В някои от тези текстове се долавя влиянието на Стивън Кинг. Но още в тях се открояват оригиналността и талантът на младия писател, умението му да води разказа, да създава интересни образи и сюжети, а „сигурността и мащабността на фразата [му]… са възхитителни“ (Д. Коруджиев).

Тези качества биват доразвити и разгърнати в следващите книги на Пенков – сборника с разкази „На Изток от Запада“ (2011) и романа „Щъркелите и планината“ (2016), които вече не са в стилистиката на фантастичното. Те излизат първо на английски език в САЩ, след което авторът ги пренаписва/превежда и ги публикува на български.

Веднага след появата си „На Изток от Запада“ привлича вниманието на читателите и критиката и получава положителни отзиви. Още преди да бъде публикуван в книгата, разказът „Как продадохме Ленин“ е забелязан от Салман Рушди в американската периодика и е включен в съставената от него антология „The Best American Short Stories 2008“. „На Изток от Запада“ съдържа осем разказа, които, по думите на автора, „представят живота на обикновени хора на фона на важни исторически събития от последните 200 години от българската история“. Пенков разказва интересни истории, които са майсторски композирани, често включващи елементи на приказката и легендата, написани са с чувство за хумор и тънък усет към абсурда в човешкия живот. Спектърът от персонажи, ситуации и конфликти, представени в сборника, е много широк. Езикът е изпъстрен с архаизми и наподобява говоримата реч по селата, което сближава Пенков с автори като Н. Хайтов и Ив. Петров. А топлото чувство на съпричастност към героите напомня и за художествения свят на Й. Йовков.

Романът „Щъркелите и планината“, написан под редакторското ръководство на М. Ондатджи, може да се определи като съвременна приказка, посветена на темите за свободата и миналото, което носим със себе си. Също като разказите от „На Изток от Запада“ романът е написан на великолепен език и стил. Главната сюжетна линия проследява съдбата на завърналия се при дядо си в България емигрант, но в нея са вплетени множество други разкази и истории, които придават на текста дълбочина и многопластовост. Светът на „Щъркелите и планината“ е поетичен свят на мистика и легенди, в който се преплитат минало и настояще, реално и магично.

По едноименния разказ от сборника „На Изток от Запада“ е създаден филмът „Снимка с Юки“ (2019, реж. Лъчезар Аврамов).

Мирослав Пенков е носител на наградата Eudora Welty (2007, за разказа „Как продадохме Ленин“) и на Международната награда на BBC за разказ (2012, за разказа „На изток от Запада“).

Негови произведения са преведени на над 20 езика.

Андрей Ташев

Библиографията е изготвена от Нина Зафирова