Михаил Кремен

Кремен, Михаил (псевд. на Михаил Иванов Икономов-Грозев) (Оряхово,1.12.1884 – София, 22.12.1964). Израства в учителско семейство. Вторият му баща Петко Грозев (брат на поета Иван Грозев) е принуден често да се мести в различни градове на Северна България. Поради това, средното си образование М. Кремен завършва в Сливен. Записва славянска филология в Софийския университет (1902). През 1907 участва в освиркването на цар Фердинанд и е изключен за втори път от учебното заведение (за първи път по време на студентската криза – 1905). Продължава следването си в чужбина – Загреб, Цюрих и Мюнхен. Връщайки се в България, започва работа като библиотекар в Народната библиотека, където го заварва мобилизацията (1912). Участва в Балканската и Междусъюзническата война. След края на Първата световна война учителства в София до 1920 г. През същата година се насочва към импресарска дейност и търговия с музикални инструменти, основавайки фирма „Кремона“.

Кремен дебютира в сп. „Мисъл“ с разказа „Един ден“ (1903). Литературното му сътрудничество обхваща широк кръг от периодични издания –  сп. „Демократически преглед“, „Съвременник“, „Златорог“, „Ново общество“, „Съвременна мисъл“, „Знание“, „Предел“, „Художник“, „Нова струя“, „Слънчоглед“, „Листопад“, „Народ и армия“, „Наши дни“, „Смях“, „Родна реч“, в. „Мир“. Публикува стихотворения, разкази, стихотворения в проза, театрални рецензии и отзиви, спомени и преводи. Негови стихове има в антологиите „Българска антология“ (съставители Димитър Подвързачов и Димчо Дебелянов – 1910) и „Поетична година“ (съставител Иван Карановски – 1920). Освен от руски, Кремен превежда стихове от хърватския поет Миховил Николич, „Песента на странника“ от Герхарт Хауптман, както и отделни сцени на „Ханнеле“, които издателят Александър Паскалев издава през 1911. Кремен е автор и на обширната студия „В полите на Витоша“ и нейните критици“, която излиза в сп. „Съвременна мисъл“ (1912, №4–5). В нея той прави подробен преглед на критическите отзиви за пиесата на Яворов „В полите на Витоша“, изказва своето мнение за творбата като оспорва критическите аргументи на Боян Пенев. Студията излиза и в отделна книга през същата година.

Макар да публикува поезия, Кремен се оформя като белетрист – автор на разкази, мемоари и литературни портрети. В първата си белетристична книга – сборникът с разкази „Схлупени стрехи“ (1914) – той проявява интерес към психологията на малкия човек и без да го поставя в строги типологически рамки, изгражда реалистични образи в контекста на селската проблематика. Втората му книга –  „Брегалница“ (1921) – е мемоарна и представя неговите спомени от Междусъюзническата война. Тя е оценена твърде високо – критикът Цветан Минков я определя като „големият връх“ в българската литература, а Божан Ангелов я поставя по-високо и от прозата на Йордан Йовков. Но произведението, което утвърждава Кремен в нашата литература, е „Романът на Яворов“. То е написано въз основа както на личните спомени на писателя и архивни материали от пресата, така и на множество разговори със съвременници на епохата от 20-те години на ХХ в. Почти 40 години след „Брегалница“ излиза първата част на „Романът на Яворов“ (1959). Книгата предизвиква оживени дискусии в периодичния печат. Критическите оценки са в диапазона от „булеварден роман“ до „произведение с висока художествена стойност“. Различни фактори, главно от конюнктурно естество, забавят излизането на втората част и тя се появява едва през 1965, след смъртта на писателя. В двете части на „Романът на Яворов“, следвайки реалистичната линия Кремен създава един художествено-документален разказ за любовта на П. К. Яворов към Мина Ю. Тодорова и Лора П. Каравелова, коментира причините за трагичната им съдба не само  като сложни лични отношения, но и в контекста на духовната атмосфера и обществените страсти през първото десетилетие на ХХ в. Под редакцията на критúка Атанас Свиленов е публикувана есеистичната книга на Кремен „Портрети с цветни моливи“ (1983). Есетата в нея представят една своеобразна персонална история на българската литература, която включва портрети на писатели от епохата на Възраждането (Паисий, Георги С. Раковски, Христо Ботев, Любен Каравелов, Григор Пърличев и т. н.) до 40-те години на ХХ в. (Никола Ракитин, Йордан Йовков, Гео Милев, Христо Смирненски, Никола Вапцаров). Сред тях са и писатели, за които Кремен има лични впечатления и спомени – П. К. Яворов,  Пенчо Славейков, д-р Кръстьо Кръстев, Георги Стаматов, Антон Страшимиров.   

Псевд.: Homo novus.

Румен Шивачев

Библиографията е изготвена от Северина Георгиева