Момчил Николов

Николов, Момчил Николов (Плевен, 16.09.1970) Завършва медицина в Плевенския медицински университет. Работи като телевизионен сценарист. Един от основателите на кръга „Бърза литература“ (заедно с Тома Марков, Радослав Парушев, Богдан Русев и Стефан Иванов).

Момчил Николов дебютира с повестта „Пътници“, излязла в самостоятелно издание през 1996. В периодичния печат името му се появява три години по-късно – под откъс от неиздадения роман „Foxy lady“ във в. „Литературен форум“ (1999, № 12). Сътрудничи още на „Литературен вестник“, сп. Страница“, „Алтера“ и др. Автор е на сборници с разкази и романи, излезли между 1998 и 2019, а също и на пиесата „Наблюдателят“ (2001). Творчеството му се характеризира с реализъм, сгъстено действие и фантастични елементи, застъпени най-силно в романа му „Последната територия“, в който ефектно е пресъздаден един ониричен свят. Писателят разгръща действието в романите си, създавайки сплав между наука и фантастично изображение. Персонажите, които изгражда М. Николов, са ексцентрични – такъв пример е младата баба от „Бел Епок“ в романа „Последната територия“ и др. Световете в творбите му са наситени с мащабност на визиите, с детайлност и многопластовост на картинното изображение. Блестящ пример за подобно разгърнат свят се среща в романа „Последната територия“, населен с Бульона, парцаливи стършели, чаени човечета, нимфи и др. Момчил Николов проявява афинитет към представянето на полюсни визии (например в „Последната територия“ са разкрити първо един утопичен, а след това един антиутопичен свят). Писателят показва усет към езика и експериментира в различни жанрове. Той детайлно проучва характерния сленг на 80-те и 90-те години на ХХ век, разгръщайки го по впечатляващ начин в приключенския роман „Чекмо“ – роман за прехода, разказан през ироничния поглед на бивш спортист. В творбите му нерядко пряката реч не е обособена.

Момчил Николов е носител на наградата за дебют на в. „Литературен форум“ (1999) за непубликувания роман „Foxy lady“, на Голямата награда в конкурса Рашко Сугарев (2002) за разказа „Фабиен“, Хеликон (2008) за романа „Кръглата риба“, Националната литературна награда за български роман на годината на Националния дарителски фонд 13 века България (2017) за романа „Последната територия“. През 2000 получава отличие за принос към културата на община Плевен.

Негови творби са преведени на англ. и швед. ез.

Боряна Владимирова

Библиографията е изготвена от Нина Зафирова