Николай Ватов

Ватов, Николай Трифонов (Пловдив, 22.08.1966 – Пловдив, 21.10.2000). Завършва гимназия в Пловдив (1984) и специалност „Биотехнологични процеси“ в Софийския университет (1991). Първата му публикация е разказът „Ариана“ в сп. „ФЕП“ (1988). Негови разкази са печатани и във вестниците „Литературен вестник“, „Литературен форум“, „Глас“, в алманах „Светлик“ и др.

Таланта на Николай Ватов открива Светлозар Игов като председател на журито в конкурса на изд. „Хр. Г. Данов“ по случай 140-годишнината от основаването му (1995). В конкурса писателят представя проект за книгата „Отломки самота“, която печели първа награда и същата година е реализирана от издателството. Тя, а и следващата – „Стъпала към Едем“ (2000), продължават и дообогатяват художествените търсения на българската фантастика до 1990. Метафоричната изтощеност от насищането на литературата с научно-технически инструментариум, като средство за осмисляне и опознаване на битието, променя посоката не само на българската, но и на световната научна фантастика. Отместването на фокуса на познанието от космическите пътувания към вътрешните пространства на индивида се наблюдава още в творчеството на Павел Вежинов и Наталия Андреева. Това е и моментът, в който мобилността на съзнанието се отърсва от „технологичните израстъци“ и се превръща в дизайнер на едно психеделично пространство, в което законите на логиката са подложени на критическа преоценка.

Творчеството на Николай Ватов обхваща раздробеността на субективния свят, непрекъснатото ентропично разтваряне на обективната реалност; създава пространствено-времева кохерентност, в която присъствието на технологиите позволява физическата подвижност на човека извън пределите на планетата Земя, но същевременно възпрепятства неговата свобода за преодоляване на езиковите, културните и познавателните граници („Брегът на пеперудите“).

Фантастичното изображение в произведенията на Ватов разчупва когнитивната логика, превръща границата между въображаемото и реалното в аморфен субстрат, в който сънищата, несъзнаваното, копнежите по и бягството в паралелни светове („Котешко заклинание“, „Ловци на скалпове“) разкриват социалната фрагментация, отчуждението и неспособността на реалния свят да отговори на нуждите на неспокойното съзнание, затиснато от тежестта на тленното тяло.

Загадъчността и екзотичността на приказните пространства („Стъпала към Едем“), на свръхестествените присъствия, неуловимостта на безусловната любов в прозата на автора („Стих за нея“) много често не са научно обяснени, но констатирайки ги, авторът разкрива безсилието на науката да реагира на явления, на недостъпни все още за човешкия мозък свойства на материалния свят.

В прозата на Ватов любовта и смъртта са духовна необходимост за душата, а условността на ограниченията между тях дава възможност на героите да проникнат в техния по-дълбок, всемирен смисъл, докосвайки се до великите тайни на битието. Художественото изображение в новелите и разказите на писателя се отличава с динамика и кинематографична кадрираност на картините и действието.

Първата му книга печели Първа награда в конкурса на изд. „Хр. Г. Данов“ по случай 140-годишнината от основаването му (1995) и наградата Южна пролет в раздела за белетристика (1996). Носител е и на Втора награда за проза в конкурса Йордан Йовков (1999).

Неговите произведения са превеждани на англ. ез.

Елена Борисова

Библиографията е изготвена от Нина Зафирова