Никола Русев

Никола Русев; Държател: Институт за литература
Кратка информация
Име Никола Петров Русев
Роден
гр. Берковица
Починал
гр. София
Жанроведрами, пиеси, романи, сценарии
ИзданияТеатър, Кино и фото/Кино/Киноизкуство

Русев, Никола Петров (Берковица, 13.07.1932 – София, 16.07.1990). Завършва гимназия в София (1950) и режисура във ВИТИЗ (1954). Работи в Радио София като студент. Режисьор в Радиотеатъра (1954–1955; 1958–1960) и в Театъра на селото (1955–1958). Драматург на Толбухинския театър (1961), на Театъра на Народната армия (1962–1968), на театър „Сълза и смях“ в София(1968–1972). Сценарист в Студията за игрални филми „Бояна“ (1972–1983). Секретар по драматургия в Съюза на българските филмови дейци (1981) и в Съюза на българските писатели (1981). Неколкократно уволняван от работа поради принципната си гражданска и творческа позиция. От 1989 е на щат в Театъра на Народната армия. Съкратен и предсрочно пенсиониран (1990).

Първата публикация на Русев е статията „През погледа на един млад режисьор“ (сп. „Читалище“, 1956,  кн. 10). Сътрудничи в списанията „Читалище“, „Театър“, „Киноизкуство“ и др. Русев е оригинален творец с принос за развитието на литературния и театралния процес в съвременна България. Навлиза в литературата от театъра, познава и владее правилата на сценичното изкуство. Философско-мирогледната му нагласа и ерудиция в областта на българската история очертават идейно-тематичните параметри на творчеството му: Средновековието („Старчето и стрелата“) (1968), „Драг и робът“ (1983); Априлското въстание 1876 („От земята до небето“) (1975); антифашистката съпротива („Я, колко макове“) (1963) са историческата призма, през която изкристализират народопсихологически обобщения. Русев интерпретира универсалните теми за властта и морала в  политиката, за отговорността на властника пред общността, за психологията на водача, за жертвата и саможертвата, за личностните и социалните измерения на свободата. Разрушава традиционния модел на историческата пиеса. В семантичен план утвърждава нова, оригинална концепция за историческите събития, която не рядко полемизира с утвърдените исторически представи и тълкувания. В структурен план се разграничава от познатите театрални схеми и стереотипи като  въвежда техниката на филмовия монтаж и колажа. Принципът на дегероизация и деромантизация е водещ в изграждането на идейно-образната система. Персонажите на Русев нямат нищо общо с историческата личност – еталон; те са обикновени хора, които знаят цената на своя бунт и саможертва „От земята до небето“ (1975); безименни младежи, създали и изстрадали една нова философия на антифашистката борба („Я, колко макове“). Сатиричната гротеска „Старчето и стрелата“ (1969), поставена от Методи Андонов  в театър „Сълза и смях“,  се превръща в хитов спектакъл  и въпреки това е свалена от афиша на театъра по изричното нареждане на Тодор Живков като идеологически неблагонадеждна. Спектакълът е останал като един от върховете в творчеството на режисьора и  постижение в актьорската работа на Георги Калоянчев, Константин Коцев и Стоянка Мутафова. Русев разкрива неподозираната дълбочина на социалната и моралната отговорност на един български хан Телериг, мистифицирал своята историческа личност, отрекъл се от себе си в името на своя народ и неговото бъдеще. В сложната галерия от образи в пиесите му се открояват два плана – обективният, хроникалният, на трагичното историческо битие и пародийно-комичният, гротесковият, фолклорният, които формират художествената им стилистика. В творбите му на съвременна тема отново се наблюдава стремежът да се извисят въпросите на всекидневието до универсалните философски проблеми („Писмата“, „Букетче сухи незабравки“, „Двоен креват за Адам и Ева“). Автентичността на човешката личност, механизмите на нейното социално и морално поведение са доминиращите аспекти в интерпретацията на историческите и съвременните теми. Възлова е ролята на ремарката в пиесите му – очертава битовия и психологически контекст на събитията.

Русев е автор и на романите „Приказка за Стоедин“ (1980) и „Философът“ (1982). Чрез структурите на мита и вълшебната приказка  в „Приказка за Стоедин“ се създава притчов модел на съвременното общество с неговия егоистичен морал и прагматична философия. Кинороманът „Константин Философ“ (1981), се вписва тематично в контекста на историческите пиеси, очертава трудния път на Словото, неговия генезис, исторически път и превратности. Русев пише детско-юношески пиеси, „Лют звяр“ (1969), „Петлето“ (1969), „Жълтото око“ (1973), „Как писар Тричко не се ожени за царкиня Кита с китка накитена“. Сценарист е на филмите „Русият и гугутката“, „Грамофон и маслини за моите приятели“, „Къщи без огради“, „Щурец в ухото“, „Роялът“, „Константин Философ“. Нереализиран остава сценарият му за многосериен телевизионен филм „Жива вода“, който  излиза  под заглавие „Приказка за Стоедин“. Знакова  за социално-политическия климат в съвременното общество е и последната пиеса на Никола Русев „Драг и робът“ (1989), играна само един сезон в Театъра на народната армия. 

Драматургът е носител на награда в Националния преглед на българската драма за 1959 и Награда за драматически произведения през 1960 – Трета награда за „Делниците имат много имена“. Носител на орден Народна република България, I ст. (1982).

 

Мариета Иванова-Гиргинова

 

Библиографията е изготвена от Нина Зафирова

Книги от Никола Русев

ЗаглавиеЖанровеГодина
Беседи за ръководителя на самодейния театрален колектив1959
Биография на един дъжд : Пиесапиеси1962
Я, колко макове... : [Драма в 3 д.]драми, пиеси1964 (1965, 1977)
Табакера 18 карата : Комедия1967
Старчето и стрелата : [Пиеса]1968
Юнаци с умни калпаци : Пиеса за деца и възрастнипиеси1968
Зелената брадавица : Пиеса в 10 карт; Гост; Как писар Тричко не се ожени... : Едноактни пиесипиеси1970
Пиесипиеси1970
От земята до небето : [Пиеса]пиеси1978 (1981)
Приказка за Стоедин : Роман-приказка : Кн. 1–2.романи1979 (1985, 2002, 2007, 2011, 2017)
Избрани пиесипиеси1982
Философът : [Роман]романи1982
Лют звяр; Юнаци с умни калпаци : Дет. пиесипиеси1984
Букетче сухи незабравки : [Пиеса]пиеси1986
Право на обида : Едноактни пиесипиеси1989
Пиесипиеси1989
Драг и робът2002