Павел Спасов

Спасов, Павел Христов (Русе, 17.11.1905 – София, 23.06.1980). Завършва гимназия в Русе (1924), учи право и държавни науки в Свободния университет (днес УНСС) в София (1931). Води чуждоезиковата кореспонденция на частна търговска фирма (1933). Директор на дружество „Първи български таксиметър“. Секретар на Съюза на износителите в България. Драматург на Държавния музикален театър (1951–1974). Член на Съюза на българските писатели.

Първата си публикация прави на 14-годишна възраст в русенското списание „Юноша“, сътрудничи и на друго издание в родния си град – „Ученическа мисъл“. Редактира сп. „Трезвеност“, орган на Ученическия въздържателен съюз. Главен редактор на сп. „Стяг“ (1925–1926), редактор във в. „Стара планина“ и в. „Утре“. Издава сп. „Светли зари“. Сътрудничи на сп. „Хиперион“, „Златорог“, „Българска мисъл“ и др. със собствени текстове и с преводи от немски, френски, английски и чешки език.

Художественото му творчество е разнолико: то обхваща множество жанрове (стихотворения, разкази, романи, хроники, легенди, есета, очерци, драматични творби, радиопиеси, либрета) и тематични кръгове (история, актуални социални противоречия, любов, морал, пътешествия, приключения). Пише за възрастни и за деца. Променливостта на съдържателните посоки и структурната организация на произведенията не позволява да се посочи център, обединяващ художествените му идеи, или обща естетическа перспектива. Относително постоянен в голямата творческа подвижност е стремежът към реалистично изображение, както и вкусът към емоционална наситеност, напрегнат сюжет и остра конфликтност.

Склонността към драматично разработване на художественото действие прави произведенията на П. Спасов съпричастни на сценичните изкуства и радиотеатъра. Творческият му път е тясно свързан с драматично-сценичния спектакъл. Най-траен интерес в този план предизвиква „Греховната любов на зографа Захарий“. Нешаблонното разработване на темата за любовта, за верността към корените и за свободата на творческия дух водят до неколкократното преиздаване на творбата. Устойчивост показва и неговото театрално интерпретиране, чието начало е свързано с именития актьор Спас Джонев.

Литературната критика е отзивчива към творчеството на П. Спасов. Рецензии и отзиви за него се публикуват в множество централни периодични издания – „Българска мисъл“, „Литературен фронт“, „Септември“, „Театър“ и др.

Произведения на П. Спасов са преведени на англ., нем., рус. и фр. ез.

Огняна Георгиева-Тенева

Библиографията е изготвена от Нина Зафирова