Палми Ранчев

Ранчев, Палми Стоянов (София, 9.02.1950). Завършва гимназия в София (1967) и Националната спортна академия (1971). Директор на в. „Самурай“ (1993–1994). Телевизионен водещ на авторското предаване „Сюжети“ по Военния телевизионен канал.

Белетрист, поет, сценарист. Дебютира с разказа „Неочаквана победа“ (в. „Старт“, № 591, 28 септ. 1982). Публикува активно поезия и проза във в. „Студентска трибуна“, „Народна младеж“, „Пулс“, „Литературен форум“, „Литературен вестник“, „Капитал“, „Труд“ и сп. „Сезон“, „Пламък“, „Съвременник“, „Страница“, „Тема“. Дебютните му книги в прозата – сборника с разкази „Трудно дишане“, и в поезията – „Манхатън, почти събитие“, излизат в една и съща година (1993).

Развоят на Ранчев като прозаик закономерно следва овладяването на големите повествователни жанрове – новела и роман. В анотациите за творчеството му неизменно се посочва въздействието на неговата „бурна биография“: сменяйки поприщата на боксьора, треньора, собственика на заведение, бодигарда, безработния, той би могъл безпроблемно да се впише в мафиотско-криминалните среди, които превръща в свой обект на изображение. В оформянето на прозаичния си стил попада под влиянието на Ъ. Хемингуей, Скот Фицджералд, Дж. Селинджър, на недотам известния Волфганг Борхерт; от българските писатели – на Васил Попов, Янко Станоев, Георги Богданов. В поезията му се долавят отгласи от Ат. Далчев, Н. Кънчев, Ив. Методиев. Тематично и стилистично прозата на Ранчев съхранява белезите на ранните му разкази: лапидарен, „антикоментарен“ стил, динамичен сюжет, витални персонажи, търсещи признание или реванш в живота. Аналитичността обикновено е функция от преживяването на героя (независимо дали повествованието е третолично или водено от първо лице), без да бъде обособен пласт в потока на разказа.

С течение на времето П. Ранчев се утвърждава като един от водещите белетристи в съвременната българска литература: „писател в чекмедже“ (Р. Леонидов), автор, възможен единствено в условията на безкрайния, агонален Преход, заснет отвътре, ведно с всички процеси на разруха и деградация, на оголване на инстинктивната природа у човека. Характерно за романите на Ранчев е експериментирането с жанра и неизменното въвеждане на герой – бунтар срещу абсурдите на обкръжаващото го. Последователен в своето „изключително упражнение по сугестия на достоверност“ (М. Бодаков), Ранчев възпроизвежда предимно градската среда, света на социалното дъно през станалата привична за творчеството му гледна точка на аутсайдера. С основание може да се твърди, че действителността е основополагащ проблем в прозата му.

Почеркът в поетичните книги на П. Ранчев бележи определен развой: концептуално промислената стихосбирка „В процепа на хоризонта“ (2011) съдържа ред успешни синтези в кратките лирически форми, ярки поантови обрати. Последната му стихосбирка – „Отблизо всичко“ (2018), заявява радикална промяна в светогледната оптика: виждане на обектите пределно ясно, без отстояние, вглеждане в детайла без предначертан хоризонт и цел. Явен е отказът от изключителни изживявания и сливането на погледа на лирическия субект с възприятието на делнично-обикновеното. Типични за книгата са дефинитивните заглавия на творбите и цялостното внушение за крайността на лирическия Аз.

Ранчев е сценарист на игралните филми „Едно пътуване до хоризонта“ (2005, реж. Антон Радославов, спечелен конкурс на Националната телевизия) и „Малко късмет за по-късно“ (2017, реж. Александър Смолянов). Автор е на радиопиесата „Не те виждам“ (2021).

Носител е на ІІІ награда на националния конкурс за разказ на спортна тема (1977); на наградата Южна пролет за книгата „Манхатън, почти събитие“ (1994); на награда за проза на изд. „ПАН – ВТ“ (2000); на наградата Дъбът на Пенчо (2008, за поезия); един от носителите на наградата за източноевропейска литература Bank Austria (2008) и др.

Негови произведения са превеждани на англ., исп., нем., сръб., тур., унг., фр. ез.

Бисера Дакова

Библиографията е изготвена от Нина Зафирова