Пантелей Зарев

Зарев, Пантелей (псевдоним на Пантелей Йорданов Пантев) (Видин, 11.11.1911 – София, 18.02.1997). Завършва гимназия в родния си град и философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1941). Чиновник в митницата в Лом (1931–1933). Учител в с. Негованци и с. Реброво – Софийска област (1942–1943). Политзатворник (1935–1936). Сътрудник (1944–1948) и завеждащ отдел „Литература и изкуство“ (1948–1951) в ЦК на БКП. Доцент (1947), професор (1950), завеждащ Катедрата по теория на литературата в Софийския университет (1947–1978). Ректор на Софийския университет (1968–1972). Заместник-директор на Института за литература при БАН (1951–1960), член-кореспондент на БАН (1951), академик (1967), първи заместник-председател на БАН (1968–1990). Председател на СБП (1972–1979), главен редактор (1957–1990) на сп. „Литературна мисъл“. Народен представител в VI народно събрание.

Пантелей Зарев е литературен историк, критик, теоретик на литературата. През 30-те години печата стихове, разкази и литературно-критически статии във вестниците „РЛФ“, „Кормило“, „Нова литература“, „ЛИК“, „Час“, „Светлоструй“, „Глобус“, „Нова камбана“, „Заря“, „Завой“ и др., в списанията „Философски преглед“, „Изкуство и критика“ и др. Като студент е редактор на в. „Академик“ и на сб. „Жажда“ (1939). В първата му книга „Българското възраждане“ е изявен стремежът на марксистката критика да преодолее сектантския нихилизъм спрямо националното културно наследство. „Литературата като познание“ е фокусирана върху философско-естетическите аспекти на художествената литература, тя затвърждава възгледа му за отражателните и обществено-познавателните функции на литературата. С публикациите си в областта на литературната история и теория Пантелей Зарев съдейства за преустройството върху марксистко-ленински основи не само на литературознанието, но и на образованието в първите години след 1944 („Проблеми на развитието на българската литература“). Като литературен критик Пантелей Зарев отстоява принципите на комунистическата културна политика. Многобройните му рецензии, статии и доклади по текущи обществено-литературни и литературно-художествени въпроси и особено участието му в обсъждането на романа „Тютюн“ от Д. Димов (1952) го представят като поддръжник на схематизма и естетическата нормативност.

След грубата намеса на В. Червенков в обсъждането Пантелей Зарев се оттегля от активна критическа дейност и започва подготовка на петтомна „Панорама на българската литература“; анализира теми, стил и художественост, съвременния литературен процес – социално-реалистичен метод, пише монографично изследване за творчеството на Христо Ботев. Публикувана в продължение на едно десетилетие, „Панорамата“ е широкообхватен критико-оценъчен труд за развоя на българската литература от Възраждането до съвременността. Доколкото синтезира множество частни изследвания на различни периоди, направления, автори, и същевременно различни изследователски подходи – социологически, биографичен, структурален, „Панорамата“ поражда нови проблемно-аналитични ситуации. Сочейки като определител на литературната самобитност национален характер, Пантелей Зарев съчетава културно-историческия с народоведския и социалнопсихологическия анализ. Триединството национална съдба (история) – национален характер – национална литература е предмет на повторно, по-широко разискване в книгата „Народопсихология и литература“. Съчетаването на народоведски и стилистичен подход продължава и в книгата „Теория, психология и техника на стила. Общотеоретични положения се разискват и в двутомната „Теория на литературата“. Анализирани са структурата и функциите на художествената литература, проблемите на творческата личност и творческия процес, историческото съществуване и възприемането на художествената литература. Проследена е еволюцията на естетическите и литературоведските идеи от древността до наши дни. Обобщаващ характер има изследването „Логиката на литературно-историческите процеси. Логика и психология на литературното творчество“, установяващо диалектическа взаимовръзка между обществено-историческа и народопсихологическа обусловеност на литературата и нейната относителна самостойност.

От началото на 60-те години Пантелей Зарев подновява наблюденията си върху съвременния литературен живот („Преобразена литература“, „Съвременна чувствителност: Критика“). Редактор е на съчинения на Ив. Вазов, Ал. Константинов, Хр. Смирненски, Хр. Ясенов, Л. Стоянов, Св. Минков, Н. Вапцаров, Г. Караславов, М. Арнаудов, С. Радев и др. Пише предговори към техни творби, помагала и учебници по българска литература за средните и висшите училища. 

Съставител и редактор на редица литературоведски сборници: „Развитие на българската литература“ (в съавторство с О. Бояджиев). Т. 1–2. 1950–1952, „100 г. Пенчо Славейков. Юбилеен сборник“ (1966), „Философски и методологически проблеми на съвременния модернизъм и западното литературознание“ (1969), „100 години Българска академия на науките. 1869–1969. Т. 3“ (1969) и др.

Студии и статии на Пантелей Зарев са преведени на повечето европейски езици. В съкратен вариант „Панорама на българската литература“ е издадена на гр., исп., итал., нем., рус., унг. и фр. ез.

Други псевд.: Петър Зарев

Сабина Беляева, Добромир Григоров

Библиографията е изготвена от Диана Ралева