Петър Чухов

Петър Чухов. Фотография: Анна Лазарова. ; Държател: Петър Чухов, Личен архив
Кратка информация
Име Петър Любомиров Чухов
Роден
гр. София
Жанровепоезия, разкази, романи, хайку

Чухов, Петър Любомиров (София, 23.06.1961). Бакалавър по библиотечни науки от Държавния библиотекарски институт (1981) и магистър по социология от Софийския университет (1995). Работил е в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и в Столична библиотека. Член е на Управителния съвет на Българския ПЕН център,  на Сдружението на българските писатели, Българския хайку клуб, Хайку клуб „София“ и др.

Дебютира през 1980 г. във в. „Българска армия“. Сътрудничи на сп. „Пламък“, „Летописи“, „Съвременник“, „Страница“, „Море“ и на в. „Литературен форум“ и „Литературен вестник“. Първата му книга е лирическа – „Градината на слабата реалност“ (1995). Автор е на петнадесет книги с поезия и проза, сред които се открояват „Мулето на Педро“, „Малки дни“, „Снежни човеци“, „Безопасни игли/ Safety pins“ – двуезична книга с хайку и сенрю на български и английски, „Игри без играчки“ – детска книга в три части, „Камуфлаж“ – разкази и роман, „Сбогуване с нарцисизма“, „АДdicted“, „Достатъчно дълго“.

Петър Чухов е типичен представител на постмодернизма в българската литература. Майстор е на хайку и на кратките поетически и прозаични форми. Стилът му е музикален и изчистен до краен предел, като съдържанието е сгъстено за сметка на обема. Поезията му изразява широка гама от настроения – от тънка ирония и хумор до екзистенциална драма и възвишена трагика. Много често втвърдени клишета от ежедневния език, европейската култура или българската литература биват преосмислени, преобърнати и иронизирани в стихотворенията му, като по този начин постигат обновяване на традицията. Прозата му е силно лиризирана, драматизирана и фрагментарна и  може да бъде четена като продължение на поезията му. В нея той тръгва от действително преживяното, за да пренесе читателя в сферата на въображаемото, където фантазия и реалност се преплитат и така постигат своите дълбоки значения.

Чухов пише музика и текстове за песни, свирил е в много рок групи, по-важните от които са „Субдибула“, „Стенли“, Par Avion Band, LaText. През 2005 заедно с писателите Иван Христов и Емануил А. Видински и етномузиколога и преводач Анджела Родел основава групата за етнорок поезия „Гологан“.

Петър Чухов е носител на Националната награда за поезия Иван Николов за стихосбирката „Малки дни“ (2002),  на Голямата награда за SMS поезия на НДК и MTel (2004), на Славейкова награда за лирично стихотворение (2005, 2016), на Голямата награда на музея „Башо“ в Япония (2007); на Националната награда за лирика Иван Пейчев (2017).

Негови произведения са включени в много антологии в България и чужбина. Творбите му са преведени на 20 езика и публикувани в над 20 държави.

 

Иван Христов

 

Библиографията е изготвена от Нина Зафирова

 

Книги от Петър Чухов

ЗаглавиеЖанровеГодина
Градината на слабата реалностстихотворения1995
Рунистихотворения1998
Мулето на Педро проза 1999
Провинции стихотворения2000
Малки дни стихове2002
Снежни човециромани2003
Безопасни игли = Safety pinsпоезия2010
Когато се завръщат еднорозитепоезия2011
Игри без играчки... и други закачки : забавни правила за любими игри на открито2012
Bioráin Dhúnta : hauku & senryu = Безопасни игли : хайку и сенрюхайку2012
Камуфлажразкази, романи2014
Сбогуване с нарцисизмапоезия2015
Адdictedпоезия2017
Достатъчно дълго : кратки и други разкази, пиесказ и разказеса2019