Проектът
Проектът „Българската литература след Освобождението (1878) – личности и процеси, документи и артефакти (дигитален речник)“ се разработва в Института за литература при БАН. Изпълнява се от 9-членен екип с авторското съдействие на десетки литературоведи от научната колегия на института и от други академични институции в страната.
Като учени от Института за литература, ние имаме привилегията да сме наследници на богат професионален опит при осъществяването на справочни издания във всички литературноисторически полета, които обхващат научноизследователската работа в института. Сред тях са ценни енциклопедични, справочно-аналитични, репертоарни и речникови издания. Постиженията на института в създаването на речници на българската литература (Речник на българската литература в три тома. Т. 1–3. – София, 1976–1982; Речник по нова българска литература (1878–1992). – София, 1994), са използвани като солидна основа при концептуализирането и осъществяването на настоящия речник. Освен това повечето членове на екипа имаме натрупан и собствен опит в работата по проекти, свързани с изграждане на уеб базирани дигитални хранилища, които предлагат нови знания за процеси, явления и личности от новата българска литература и популяризират в различни среди тези знания (Българският литературен модернизъм; Виртуална библиотека „Иван Шишманов“; Българската литературна класика – знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти; Фантастика и бъдеще; Смесна китка от български литературни факти; Дигитална библиотека „Българска литературна критика“).
Проектът „Българската литература след Освобождението (1878) – личности и процеси, документи и артефакти (дигитален речник)“ е насочен към актуална и свръхпотребна на научно-образователната сфера проблематика. Той е ориентиран към изграждане на актуална, цялостна визия на българската литература след 1878 година – визия, положена върху богат дигитален фонд и отворена към разнородни групи потребители.
Какъв е нашият стремеж?
Усилията ни са насочени към създаване, поддържане и развиване на уникален за България уеб базиран дигитален енциклопедичен речник на новата и съвременната българска литература, в който да съберем, систематизираме и популяризираме знанието за множество важни литературни и културни факти, процеси и артефакти; да променим начините на тяхното съхраняване, представяне и предлагане за образователни и научни цели; да осигурим свободен достъп до тях чрез интернет пространството.
Как ще го осъществим?
С оглед на енциклопедичния продукт избрахме комплекс от методи на литературната история и теория и на културологията, които да доведат до очертаване и уплътняване на синхронна картина на писателските персоналии и контекстуалните литературни реалии и процеси. Основа и начало на Речника ще бъдат около 400 персоналии и няколко десетки статии за литературните направления, кръгове и издания. Базирани на компютърни онтологии, речниковите статии ще предоставят информация чрез динамична система от понятия, категории, концепции, визуализации и аудиофайлове. Литературните факти ще се свързват в интердисциплинарна информационна система чрез хиперлинкове и система на търсене и групиране. Така знанието за новата и съвременната българска литература ще стане по-систематизирано, отворено, визуално информиращо и достъпно за усвояване и използване. Статиите за отделните писатели са проектирани така, че нагледно да се откроява мястото на автора в короната на „литературното дърво“: връзките му с литературни направления, кръгове, издания и други писатели. Литературната карта на България открива допълнителни възможности за разширяване на знанието за тази част от нашата литература. Системата е отворена за попълване с информация с цел цялостна реконструкция на корпуса на новата и съвременната българска литература посредством постоянно актуализиране и допълване на информационната база и добавяне на нови статии. Потребителският достъп до нея е неограничен.
Какви са нашите очаквания?
Надяваме се уеб базираният функционален продукт на нашия проект да притежава потенциал за развиване на литературното и хуманитарното познание и за разработване на образователни програми и изследователски проекти; да участва в съхраняването на българското културно наследство и популяризирането му сред широка аудитория (учащи, специалисти, общественост); да стимулира научната, образователната и културната информираност и комуникация в България и чужбина.
Времетраене и финансиране
Проектът се осъществява в два етапа за срок от 36 месеца и е финансиран от Фонд „Научни изследвания“ при Министерството на образованието и науката с договор № ДН 20/3 от 11.12.2017 г.