Първан Стефанов

Стефанов, Първан Рангелов (с. Чепърлинци, Софийска обл., 1.01.1931 – София, 31.12.2012). Завършва гимназия в Годеч (1948) и славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1952). Учител в Мездра (1952–1953), редактор във в. „Народна младеж“ (1953–1958), сп. „Младеж“ (1958–1960), в Българска кинематография (1961–1964; 1971–1972), в изд. „Български писател“ (1967) и „Народна младеж“ (1972). Драматург на театрите във Варна (1960), Хасково (1964–1966) и в театър „София“ (от 1973).  

Първата му публикация е стихотворението „Пред епохата“ (сп. „Пламък“, 1948, № 4). Публикува в сп. „Пламъче“, „Младеж“, „Септември“, „Родна реч“ и във в. „Народна младеж“, „Литературен фронт“, „Стършел“, „Труд“, „Литературен вестник“ и др.

Освен като поет Стефанов се изявява и като автор на драми, съвместно с Надежда Драгова.

През 90-те години на ХХ в. активно превежда поезия от руски, сръбски и полски език.

На поезията на Стефанов са присъщи тихата лирическа атмосфера и мъжествените граждански интонации. Тя носи импулсите на будна етична тревога, обхващаща разнопосочните търсения на поета. С актуално звучене са и историческите му стихотворения. Творчеството на Стефанов се отличава с изповедност и заявена гражданска позиция.

Носител на голямата награда на Сдружението на българските писатели за книга, издадена през 2005 – за „Насрещно време и други стихотворения“.

Стиховете му са преведени на пол., рус. и др. ез. 

Бисера Дакова (текст и библиография)