Розалия Ликова

Ликова, Розалия Николова (Луковит, 14.10.1922 – София, 8.04.2010), Завършва гимназия в Бургас (1941), право (1945) и славянска филология (1949) в Софийския университет. Защитава дисертация на тема „Сатирата в българската литература през 30-те години“ и става кандидат на филологическите науки (1960). Работи като стажант в Софийския областен съд (1945–1947) Редовен асистент от 1949, доцент от 1956, професор по нова българска литература от 1967 в Софийския университет. Отстраняват я от лекции в университета (1972–1975) и я изключват от СБП (1972–1981) заради статията ѝ „Принципи на гледната точка на разказвача“ („Литературна мисъл“, 1971, № 6), в която разглежда творбите на Георги Марков. Специализира по проблеми на символизма в  университета във Варшава (1968–1969) и в университета в Брюксел (1976). Чете лекции в Москва, Солун, Минск. Води курс на тема „Проблеми на младата поезия“ в Софийския университет (1989–1990). Съставител, редактор, автор на встъпителни студии към произведения на Георги Караславов, Георги Марков и др. Съставител на сборника „Септемврийското въстание в българската литература“ (съвместно с Е. Константинова).

За първи път печата литературнокритически статии през 1949 в сп. „Септември“. Участва активно в литературния живот с оперативна литературна критика. Като изследовател работи върху проблеми от историята на българската литература между двете световни войни и след 1944. Изяснява принципите на социалистическия реализъм в творчеството на Георги Караславов, Младен Исаев и др. Интересът на Ликова към 20-те години и изобщо към естетическото и художествено развитие на българската проза и поезия до 1944, а и след това, е показателен за научната коректност и желанието й да постигне пълнота в изследването на взаимоотношенията между художествения текст и културния код на епохата, реализирани с почти необятен калейдоскоп от теми, концепции, творци и произведения. Нейните изследвания са ценни не само с обхвата на теми и проблеми, но и дават посоки на редица нейни ученици, превърнали се в значими съвременни учени.

Важни нейни изследвания от 60-те години са „За някои особености на българската поезия. 1923–1944“ (1961), „Българската белетристика между дете войни. 1918–1944“ (1965). В първата книга  Ликова проследява историята на поезията в десетилетията между Септемврийското въстание от 1923 и  9 септември 1944. Разкрива връзката на българските поети с народната поезия, реализма и творчеството им, идейно-естетическите позиции и особености на художествената структура на деветосептемврийската поезия, очертава в конкретни исторически рамки насоката на поетическата инвенция на Людмил Стоянов, Асен Разцветников, Никола Фурнаджиев и др. В изследването си за българската белетристика между двете световни войни Р. Ликова обвързва белетристичните произведения със социално-естетическата определеност на авторите им.

Трайно място в научните ѝ интереси заемат проблемите на европейския и българския символизъм – „Проблеми на европейския символизъм“ (1984), „Проблеми на българския символизъм“ (1985) и др. В изследванията си върху българската художествена проза (Павел Вежинов, Блага Димитрова, Васил Попов, Йордан Радичков и др.) Р. Ликова поставя на преден план проблемите на разказвача (форми на авторово присъствие, принципи на гледната точка), които разглежда във връзка с проблемите за художественото време (разказвач и време) и с проблема за тенденциите в съвременната българска белетристика.

Важно изследване е „Литературни търсения през 90-те години. Проблеми на постмодернизма“ (2001).  С тази книга Ликова продължава традициите на своите изследователски търсения и допълва картината на своите прочити на литературните и критическите реалии в България през целия XX век. В дълбокия пласт на изследователската идея не само на тази книга, а изобщо на всичките й изследвания, посветени на българската литература, стои въпросът за философията и естетиката на художественото произведение. Анализирайки рефлексиите в изкуството и от изкуството, Ликова търси корените на постмодернизма през призмата на българските литературни практики през 90-те години, съвременното състояние на литературата и културата.

През 2008 излиза книгата „Мимезис и антимимезис. В началото на новия век“, в която Ликова изследва съвременните аспекти на проблема на мимезиса, неговите жанрови и тематични трансформации.

Елена Борисова

Библиографията е изготвена от Северина Георгиева