Румен Денев

Румен Денев; Държател: Румен Денев, личен архив
Кратка информация
Име Румен Денев Димитров
Познат катоРумен Денев
Роден
гр. Казанлък
Жанровеесета, поеми, стихотворения, литературнотеоретически изследвания
ИзданияПламък, Родна реч, Септември/ Летописи, Народна младеж, Пулс, Зорница, Кула

Денев Димитров, Румен (Казанлък, 21.04.1958).Завършва Математическата гимназия в родния си град (1976). Следва българска филология в Пловдивския университет (1978–1979). Поради успешните си поетически изяви получава препоръка от Съюза на българските писатели за специализация и продължава обучението си в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва (1979–1982), където участва в семинара по поезия с творчески ръководител Лев Ошанин. През 1982 се връща в България и след няколко прекъсвания завършва филологическото си образование. Следва и магистратура „Библиотечно-информационни технологии“ в Софийския университет (2018–2020). Член е на редакционния съвет на списанието за литература и изкуство „Кула“ (1990–1993) и негов главен редактор (от 2017). Работи в Общинска библиотека „Искра“ в Казанлък. Член е на СБП (от 2007). Действителен член на Българския П.Е.Н. център (от 2016).

За първи път публикува стихотворения като гимназист през 1973 в казанлъшкия вестник „Искра“. Негови творби са печатани в сп. „Родна реч“, „Пламък“, „Септември“, „Тракия“; в. „Пулс“, „Народна младеж“, алм. „Зорница“ и др.  Първата му стихосбирка – „Животът на дъжда“ излиза през 1986. Следват поетическите книги „Вечният мир“ „Последно“, „Звукописи“, „Стихотворения“, „Посоки на погледа“, „Люлка на вселената“, „Подражание на псалтира“, „Математическа поема“. През новия век издава и книги с есеистика: „Град България“, „Назад към човечеството“, „Белият гарван“. В личната си библиография записва и изследване в областта на литературознанието – „Вокалното стихосложение“ (2019).

Ранната поезия на Румен Денев поставя въпроса за неумолимия ход на живота и прави успешен опит за лирико-философско осмисляне на човешките надежди за щастието и страха от смъртта. С образите на смъртта като любовница и дъжда като обновяваща стихия са демаскирани изконните житейски страхове. Препращайки към художествената действителност на античния, средновековния и съвременния свят, поетът историософски надгражда темата за смисъла на човешкия живот с мотивите за обречеността  и моралния дълг на човека към света (със стихотворения като „Едип цар“, „Гравюра от XII век“, „Патриарх Евтимий“, „Утре рано аз имам дуел“, „Пророк Самуил“, „Математическа поема“, „Животът на дъжда“, „Изпадане в съзнание“).

Стихосбирката „Звукописи” е нов етап в художественото израстване на Р. Денев. В нея е реализиран специфичен поетически експеримент, който се основава на асонанса, изразен в периодично повторение на ударени гласни звукове в отделните думи на стихотворенията. Чрез своите „фонетични упражнения“ върху гласните поетът успява да създаде звуково-образни асоциации в хармония със смисловите внушения в една модерна поетика, изграждаща се върху похватите на метафонията. Въпреки факта, че стихотворенията от тази стихосбирка не са приети от автора за поетически завършени творби, поради наличието на съзнателно търсените вокални отеквания при изграждането им, в нея с основание може да бъдат откроени стихотворения с висок художествен заряд.

Поетическите ескизи на Румен Денев намират художествено продължение в есеистичната му проза, когато започва да публикува като колумнист във вестниците „Долина“, „Искра“ и „Седмица“. Кратките текстове от вестникарските страници влизат в съдържанието на първия му есеистичен сборник „Град България“, преминават през изданието „Назад към човечеството“ и кристализират в книгата „Белият гарван“. В тях се налага отчетливият хуманистичен тон при интерпретирането на  историческите и литературните явления от националната и световната култура, свързани с въпросите за вечния мир и свободата на човешкия избор. Тематичната област на есеистиката се простира от зората на човечеството до неговото интелектуално и духовно съзряване. Румен Денев успешно съполага  в единен поетически контекст елементите от нонсенса на всекидневието, философията, религията, математиката и историята, като прави опит да внесе смисъл в човешкото съществуване с идеята за „благото да си човек“.

Изследването на Денев „Вокалното стихосложение“ разглежда проблема за звуковата организация в съвременната поетическа реч. Чрез наблюдения върху стихотворения от своята книга „Звукописи” и от „Сънуващият ум” на Детелина Димова авторът развива концепцията, че звукописът може да бъде съзнателно използван като творческа стратегия, с която да се провокира читателското въображение за създаване на нови мисли, настроения и образи.

Румен Денев е носител на Националната награда за поетически дебют Южна пролет (1987),  Националната награда за патриотична поезия Иван Невянин (2014). През 2020 получава съпътстваща награда на конкурса Христо Фотев (Бургас) за книгата „Вокалното стихосложение“.

 

Деница Астахова