Сабина Беляева

Беляева, Сабина Алексиева (Сливен, 8.12.1943 – Перник, 2.05.1993). Завършва гимназия в родния си град (1961) и славянска филология в Софийския университет (1966). Като студентка участва в кръжока по славянски литератури на проф. К. Куев. След завършването на университета работи като учител по български език и литература в Перник (1966–1970). Аспирант по съвременна българска литература (1971–1973) в Института за литература – БАН. През 1975 защитава дисертация на тема „Съвременният цикъл разкази – идейно-естетически особености“ и става кандидат на филологическите науки (дн. доктор). Филолог специалист от 1974, научен сътрудник от 1976 (1982 – I ст.) и старши научен сътрудник II ст. (дн. доцент) от 1986 в Института за литература.

Името на С. Беляева се появява в литературния печат през 1970. Първите ѝ рецензии и статии са приети в големите и авторитетни за времето си сп. „Пламък“ и „Септември“, във в. „Литературен фронт“, по-късно във в. „Народна култура“, „Български журналист“. Нейни критически отзиви се появяват още във в. „Народна младеж“, „Вечерни новини“, „Сливенско дело“ и др. Литературоведските ѝ студии и статии намират добър прием на страниците на сп. „Литературна мисъл“, в научни сборници и поредици. Бърз поглед върху заглавията още на ранните ѝ публикации откроява подчертан интерес към човека и света, проектиран във вътрешния му живот, от една страна, а от друга – към времето като философска категория, отразено в художествените светове на литературата и в тяхното структуриране в художествената творба. „Преображенията на героя“, „Човекът и неговото време“, „В микрокосмоса на човешката душа“, историческата роля на твореца, диалогът на българската литература със света, символиката на дома, търсенето на нравствена хармония – тези заглавия и теми са важни и водещи в научното и критическото творчество на Беляева.

Неподвеждащата критическа интуиция на С. Беляева и проблемно-теоретичното ѝ мислене я насочват към неизследвани литературни полета, граничещи с философията и другите изкуства – теорията на относителността и време-пространството в изкуството, гледни точки в повествованието и киноезика, аналитичната психология и съвременното митотворчество. Сред опорните автори в изследванията ѝ се появяват имената на св. Августин и Кант, на Айнщайн и Бахтин. В официозните литературни среди, извън тяснопрофесионалния и приятелски кръг на Беляева, тези нейни търсения се приемат резервирано и дори подозрително, защото издават изплъзване от матрицата на идеологическото едноизмерно четене на литературата по посока на деидеологизацията и структурализма. За книгата ѝ „Време, литература, човек“ се шушука в ъглите на Писателското кафене, авторката под сурдинка е определяна като жена „в панталони“, разбила клишетата за жената учен.

Като литературен изследовател Беляева е привлечена не толкова от мащабността на явления и процеси, колкото от фрагмента, детайла, в който тя умее внимателно да се вглежда и да открива закономерности, свързващи привидно незначителното и случайното с важното и симптоматичното. Това умение демонстрира още в първата си книга „Преображенията на героя“. Не типичното и представителното, а различното и инцидентното в художествената образност, похвати и стил както в съвременната литература, така и в литературата от миналото провокират интерпретациите на изследователката. Сред съвременните писатели, чието творчество изследва, са Йордан Радичков, Васил Попов, Павел Вежинов, Блага Димитрова, Вера Мутафчиева, Георги Величков и др. Сред класиците – Йордан Йовков, Никола Вапцаров и др. Привличат я дълбочините, скритите специфики на творбата – затова се насочва към направата и механизмите на функционирането ѝ (хронотопа, монтажа, повествователните стратегии и гледни точки, жанровите трансформации, цикъла разкази). И докато обект на изследователския ѝ интерес са конкретни художествени аспекти най-често в съвременната българска проза, резултатът в нейните наблюдения е реконструиране на връзки и откриване на сходства в широк литературноисторически и типологичен диапазон – например аналогиите в литературата ни от 60-те и 20-те години на ХХ в., в търсенията на наши и чуждестранни творци и пр. Стилът на текстовете ѝ се отличава с яснота, логическа последователност и свързаност, аргументираност и прецизност на формулировките, от една страна, съчетани с имплицитна комуникативност и живост на изказа, енергична фраза и артистична лекота, от друга. Като автор тя умее да убеждава читателя в тезите си, да го провокира да продължи разсъжденията ѝ по същата мисловна ос и да намери и прибави свои примери и аргументи.

Научното и критическото творчество на Сабина Беляева е малко по обем, но гради фундаменти за изследване на съвременните художествени явления в литературата, които имат методологическа стойност и значимост и в бъдеще.

Посмъртно получава наградата на Великотърновския университет Иван Радославов и Иван Мешеков за критика (1994).

Превежда от руски език. Нейни текстове са превеждани на рус. и укр. ез. и са публикувани в московски и киевски издания през 80-те години.

През 2011 Регионалният инспекторат по образованието в Перник учредява награда на името на Сабина Беляева, с която ежегодно, за Деня на народните будители, да удостоява заслужили педагози от областта.

Пенка Ватова

Библиографията е изготвена от Аделина Германова