Сава Сивриев
Кратка информация | |
---|---|
Име | Сава Стоянов Сивриев |
Роден | гр. Велико Търново |
Жанрове | дисертации, лекции, монографии, статии, студии, изследвания, литературноисторически изследвания |
Издания | Литературна мисъл, Пламък, Литературен вестник, Хемус / Haemus, Студентски глас, Старобългарска литература, КИЛ |
Сивриев, Сава Стоянов (Велико Търново, 16.09.1952). Завършва гимназия в родния си град (1969) и българска филология в Шуменския университет (тогава Висш педагогически институт) с руска филология като втора специалност (1977). През 2001 в същия университет завършва и теология. През 1982 заминава на специализация в Московския държавен университет, където от есента на същата година е вече редовен докторант в Катедрата по теория на литературата на Филологическия факултет. Участва в семинарите на професорите Борис Успенски и Виктор Живов върху история на руската култура до ХVII век. Слуша лекции при Алексей Лосев, Сергей Аверинцев, Вяч. Вс. Иванов, В. Н. Топоров, Юрий Лотман, Михаил Гаспаров и други учени от този период. Работи с проф. Мирослав Янакиев, който по това време е преподавател в Московския университет. През 1987 защитава там докторската си дисертация на тема „Стиль прозы Л. Н. Андреeва и стилевые искания в русской литературе конца ХIХ – начала ХХ века“. През 2017 защитава големия си докторат на тема „Антропоцентризъм и модерно поетическо съзнание в българската лирика от края на ХІХ – началото на ХХ век“.
Академичната му кариера в България преминава в Шуменския университет. От 1977 работи като асистент, от 1987 като главен асистент, от 1995 е доцент, а от 2012 – професор. През 1994–1996 е ръководител на Катедрата по история и теория на литературата, през 2001–2005 – заместник-декан на Факултета за хуманитарни науки. За кратко, през 1995–1996, преподава историческа поетика във Великотърновския университет. В периода 1996–2001 е лектор по български език и литература в Будапещенския университет (Eötvös Loránd Tudományegyetem).
Председател е на българо-австрийския Научен център за православна култура и изкуства „Свети Архангел Михаил“ към Факултета за хуманитарни науки на Шуменския университет от учредяването му през 2007 до 2017. Член е на Българското общество за проучване на 18 век, както и на Bulgarian Society for ECS (Оксфорд).
Пътува из Светите земи. Пред обществеността организира и изнася сказки във връзка с различни годишнини или други събития от българското литературно минало. Участва в радио- и телевизионни предавания, в които популяризира пред шуменската общественост българската култура и литература, коментира и въпроси, свързани с православната вяра.
Научните интереси на С. Сивриев са в областта на възрожденската литература, новата и най-новата българска литература, историческата поетика, Стария завет – исагогика и екзегетика, руската литература от края на ХIХ – началото на ХХ век, християнство и култура. Като университетски преподавател чете лекции по аналогични дисциплини, води и специализирани курсове върху творчеството на Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Книга Псалтир и българската лирика, Християнство и култура и пр.; участва в редица национални и международни научни проекти.
Първата му публикация е във в. „Студентски глас“ (Шумен) през 1975 със заглавие „Човекът в романа „Антихрист“ на Емилиян Станев“. Публикувал е свои статии и изследвания в сп. „Пламък“, „Литературна мисъл“, „Старобългарска литература“, „Хемус/Haemus“ (Будапеща); в. „КИЛ“, „Литературен вестник“ и др. Редактира различни издания – периодични и тематични сборници и поредици предимно с научен характер.
Възгледите на С. Сивриев за литературата и културата се формират под влиянието на неговите учители, но и на творци и философи като Ж.-П. Сартр, А. Камю, Ем. Станев, Т. Ман, А. Далчев, С. Киркегор, Е. Хусерл, Б. Ръсел, Л. Витгенщайн и др. Светото Писание участва във формирането на цялостния му възглед за света. Дебютната му книга е сборникът със статии „Чудесното раждане“ (1995), но първото му концептуално изследване е „MYTНOS и ΤEXΝE. Опит върху българската литература от миналия век“ (1999). Основна тема в литературноисторическите трудове на Сивриев след началото на ХХІ в. – статии, студии, монографични изследвания, е секуларизацията на българската култура като процес, който заменя теоцентричността в нея с антропоцентричност и антропоцентрични парадигми и решения и така я тласка в посока на развитие и влияние върху обществото, разминаваща се с духовното влияние на Православието и Църквата. С този процес Сивриев обяснява редица явления в късната възрожденска и в следосвобожденската литература и култура. В редица свои текстове той проследява отразяването в литературни текстове на християнски мотиви и влиянието на Библията върху личното творчество („Книга Псалтир и българската поезия“, 2004). Книгата му „Индивидуализмът в българската лирика от края на ХІХ – началото на ХХ век“ прави убедителен опит да обясни естетиката на ранния български модернизъм с процесите на секуларизация.
Пенка Ватова
Книги от Сава Сивриев
Заглавие | Жанрове | Година |
---|---|---|
Чудесното раждане : Работи по литературна история | 1995 | |
Mithos и tehni : Опит върху българската литература от миналия век | 1999 | |
Книга Псалтир и българската поезия | 2004 | |
Литературна археология | 2007 | |
Екзегези : Из историята на българската литература | 2012 | |
Индивидуализмът в българската лирика от края на XIX и началото на XX век | 2017 |