Светлана Стойчева

Стойчева Василева, Светлана (Провадия, 3.12.1959). Завършва българска филология в Шуменския университет (1984). Две години преподава литература в гимназиална степен в гр. Нови Пазар и гр. Шумен. През 1986 става редовен докторант към Катедрата по българска литература при Факултета по славянски филологии на Софийския университет. Придобива научната и образователна степен „доктор“ през 1993. Дисертационният ѝ труд е върху приказното творчество на Николай Райнов, отпечатан като монография под заглавието „Приказното творчество на Николай Райнов – между магиката и декорацията“ (1995). През 1989 постъпва на работа в Софийския университет – първоначално като асистент по история на литературата за деца, а по-късно и като асистент по история на българската литература от Освобождението до Първата световна война. През 1999 се хабилитира с научен труд върху историята и поетиката на приказката в българската литература, развит по-късно в монографията „Приказката в българската литература през XIX в. Опит върху емпирията на жанра“ (2009). Експериментира с различни избираеми курсове, между които „Динамика на литературните пластове: елитарна – детска – масова литература“, „Критика на литературата за деца“, „Писатели-художници и художници-писатели“. Интересен „трансконтинентален“ преподавателски, научен и житейски опит натрупва като лектор по български език и култура в Пекинския университет за чужди езици (2000–2004; 2009–2011). Този опит дава като творчески резултат поредица есета (открояващи са есетата върху старокитайската литература, макар все още неиздадени в отделна книга). През 2012 е избрана за професор в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ и оттогава работи в това висше учебно заведение. Преподава дисциплините „История на българската литература“, „История на литературата за деца“, „Теория на мита“, „Съвременна българска литература“, а от две години участва в екипа на дисциплината „Световна култура“.

В периода 1989–1991 работи като редактор в сп. „Деца. Изкуство. Книги“.  Член е на редколегията на сп. „Литературата“ – издание за литературна история и теория на университетското Вазово общество (1995–2001). 

Първата научна публикация на Св. Стойчева е статията „Децата пишат не от вчера“ в сп. „Деца. Изкуство. Книги“ (№ 4, 1987). Стойчева е изследовател с богат спектър на научни интереси и реализации. Те са в областите на българския и европейския модернизъм, литературата за деца (психоанализа и структура на приказката), пресечните точки на „масовата“, „детската“ и „елитарната“ култура, митологията, митопоетичните форми на литературата, диалога между културите, синтеза между изкуствата. Още първото ѝ изследване – за декоративния стил на Николай Райнов, насочено към проучване на диалектиката на едно сложно в синтетиката си творчество през толкова просто изглеждащия жанр на приказката, е сериозен влог в набиращото скорост през 80-те години на ХХ век преосмисляне на наследството на българския модернизъм.

В изследванията си Св. Стойчева промислено обвързва литературноисторическото търсене с вникване в дълбинните поетологични структури на фокусния материал. Видима тенденция в трудовете ѝ е задълбоченият интерес към митологията и митологичната тъкан в авторската литература. Основен неин труд, в който този аналитичен подход е ярко изявен и се прилага върху художествен материал, разположен по дълга литературноисторическа ос, достигаща до съвременната литература, е „Боян Магесника. Изследване на литературния мит“ (2017). В текстовете си върху приказния жанр изследователката прилага различни изследователски призми, открояващи както палимпсестните му антропологични и психоаналитични пластове, така и литературноисторическия му потенциал. В научното творчество на Св. Стойчева освен няколко монографии и един авторски сборник влизат още над сто студии, статии и рецензии, публикувани в български и чуждестранни научни издания. Всички те имат принос за съвременното осмисляне на важни и неизследвани полета в българския литературен атлас от Възраждането до днес.

Като лектор в Пекинския университет за чужди езици, Св. Стойчева получава награда за най-добър чуждестранен лектор за 2004. 

Членува в международните академични организации MLA (Modern Language Association) със седалище САЩ и WLA (World Literature Association) със седалище Пекин, Китай.

Пенка Ватова