Сергей Румянцев

Румянцев, Сергей (псевд. на Димитър Диловски Митов) (с. Блъсничево, дн. Румянцево, Ловешка обл., 5.9.1896 – София, 16.4.1925). Завършва гимназия в Плевен (1916), учи в Школа за запасни офицери (ШЗО) в София (1917). През същата година е назначен за адютант в щаба в Плевен и командир на рота. Участник в Първата световна война, раняван три пъти. Учител в с. Златна Панега (1918–1919) и в с. Блъсково (1919–1921). Членува в организацията на тесните социалисти. Наклеветен е, че е извел ученици на първомайска манифестация (1921). Министърът на народното просвещение го уволнява. Преместен е на работа в Народния театър в София (юни 1921). Член е на БЗНС от 1921; редактор е във в. „Земледелско знаме“; секретар е на Ц. Церковски. През април 1922 заедно с Ал. Стамболийски участва в Международна конференция в Генуа, а после го придружава във Франция, Италия, Швейцария и Англия. Оттам праща кореспонденции за в. „Победа“. Румянцев е един от основателите и редактор във в. „Див дядо“. На 9 юни 1923 е арестуван и изпратен на разстрел. Спасява го негов съученик. Живее в нелегалност, арестуван е и е интерниран в с. Блъсничево. След Септемврийското въстание (1923) участва в изграждането на единен фронт заедно с всички революционни сили. Отново излиза в нелегалност и се укрива. На 16 април 1925 е разкрит и арестуван в Стара Загора. Откаран е в София, където е изгорен в пещите на Дирекция на полицията.

Дебютира със стихотворението „Майчина песен“ (1911, сп. „Въртокъщник“). За насочването му към литературното творчество немалка роля изиграва Никола Ракитин, учител по литература в Плевен. Сътрудничи със стихове, маршове, оди, памфлети и пародии в сп. „Слънце“, „Младежка земеделска мисъл“, „Литературно ехо“, „Див дядо“ и във в. „Художествена седмица“, „Народ“, „Сеяч“, „Земледелско знаме“, „Земледелски страж“, „Мир“, „Победа“ и др. Литературната дейност на Румянцев е кратка (1921–1925). Талантът му се проявява в жанра на политическата сатира. Силно въздействащи са неговите „Селски бодили“ (по творби на Хр. Ботев, Ив. Вазов, П. К. Яворов, Д. Дебелянов, Д. Бояджиев, Н. Лилиев, Т. Траянов), в които чрез ирония се заклеймяват политическите лидери и конюнктурни политически борби. Известно е стихотворението му „Гърмиш и жигосваш“ (1924), написано по повод убийството на П. Д. Петков.

Псевд.: Сергей, Валерий, Бедния Серьожа.

Емилия Алексиева

Библиографията е изготвена от Нелма Вълчева