Силвия Чолева
Кратка информация | |
---|---|
Име | Силвия Николова Чолева |
Родена | гр. София |
Жанрове | есета, лирика, поезия, радиопиеси, разкази, рецензии, романи, статии, стихотворения, стихове, сценарии, фрагменти, публицистика |
Издания | Сезон, Капитал, Литературен вестник, Литературен фронт/форум, Народна култура/Култура, Отечествен фронт, Сега, Средношколско знаме, Стършел, Труд, алтера, Его, Егоист, Една седмица в София, Хайфлайтс |
Чолева, Силвия Николова (София, 30.10.1959). Завършва гимназия в София (1977) и българска филология в Софийския университет (1985). Работи като стажант-журналист във в. „Отечествен фронт“ (1977–1978). Водещ на предаването „Артефир“ в програма „Христо Ботев“ на БНР, на рубрика в предаването „Библиотеката“ на БНТ, на рубриката „Коктейл Молотов“ във в. „Стършел“ и на рубрика в сп. „Егоист“, автор на обзори на нови книги в сп. „Его“, „Една седмица в София“, както и в сп. „Хайфлайтс“. Главен редактор на сп. „алтера“ до 2009; от края на 90-те години до 2003 – съосновател и редактор (с Ив. Теофилов) на сп. „Сезон“. Хоноруван преподавател в НБУ и Софийския университет. Собственик на издателство „Да“, специализирано в публикуването на преводна и българска поезия. В последните години Чолева се утвърждава като ярка фигура на медиалността – огласяваща и обговаряща новоизлезлите книги.
Първият ѝ отпечатан текст е стихотворението „Посвещение“ (в. „Средношколско знаме“, бр. 1, 1976). Публикува още във вестниците „Литературен форум“, „Литературен вестник“, „Култура“, „Капитал“, „Труд“, „Сега“, в сп. „Сезон“. Автор е на стихотворения, критически рецензии, публицистични текстове, есеистико-пътеписни фрагменти, роман, разкази, пиеси и радиопиеси, киносценарий.
Поетиката ѝ до голяма степен се възприема от критиката като почти манифестен израз на т.нар. „женско писане“, подронващо романтично-изповедния модел в българската лирика и патриархалната нагласа, както и като закономерно припламване на феминизма. Същностни за лириката на Чолева обаче, особено от края на 90-те години, са спонтанно избликналата рефлексивност, осезателното омекотяване на драстичните внушения от книгата „Вход“ (1996), повишената съзерцателност и задълбочаваща се себеаналитичност. Това обяснява предвидимия преход на авторката към прозаични жанрове, който не е равнозначен на скъсване с поезията, а напротив, е органичен пренос на поетическото, на характерната за Чолева сетивност на изживяното и на тягата по автентика в заявените като непоетични жанрове.
Преди появата на романа „Зелено и златно“ (2010), определен от критиката като „метароман“ и „творба в развитие“, Чолева издава книгите „Писма“ и „Картички“ (2007), които са фиксирани върху епистоларния формат на поезията и заедно с това върху общението с Другия.
Ако „Зелено и златно“ по поетически залага на фрагмента, но същевременно се стреми към цялостно повествование с автобиографичен привкус, то книгата с разкази „Гошко“ (2013) разкрива Чолева като „жесток разказвач“ (М. Бодаков) с афинитет към всекидневието и вкус към детайла. Това „апатетично писане“ (О. Стоянова) в дълбоката си същност не е по-различно от поезията, която Чолева предлага в „От небето до земята“ (2015) – 77 стихотворения, породили усещане за дневник, за почти „минироман“ (Ив. Теофилов), където споменното, телесността са „ключ към знанието за себе си“ (М. Кирова). Макар да съдържа нови стихотворения, тази книга има антологичен захват и, както отбелязва авторката в интервю, тя есенциализира „оцелялото от експерименталното време на поезията през 90-те години на ХХ век“.
Книгата „Отиване и връщане“ (1997, преиздадена през 2020) може да се определи като есеистико-пътеписна и залагаща на фотографското в писането. Обобщавайки изживяното от пътувания през 90-те години до Прага, Чолева изгражда проблематичната идентичност на пишещия, на възприемащия чуждите светове. С тази книга тя утвърждава за пореден път като своя „запазена марка“ непосредността, автентизма, конкретиката в писането, без които истинската литература е немислима.
Чолева е автор на радиопиесата „Ела, легни върху мен!“, поставена от Снежина Петрова в театъра на НБУ и играна в театрална работилница „Сфумато“ (2013). Изградена от поетични текстове из книгите „Картички“ и „Писма“, пиесата е фокусирана върху възможностите и предела на интимността и досягането с Другия. Пиесата има своя радиовариант, излъчен в БНР. Друга излъчена в БНР радиопиеса е „Името, твоето име“, реж. Снежина Петрова, с участието на Цветана Манева, по разказа „Името“ от книгата ѝ „Гошко“. Сценарист е на късометражния филм „Майка ми“ (реж. Светла Цоцоркова, 2005).
Лауреат на множество литературни награди, сред които: Южна пролет – Хасково (1994); Иван Николов (1992, 2002, 2007); награда на в. „Век 21“ за поезия (1997); Награда на поетическа олимпиада в Стокхолм (1998); Христо Г. Данов за представяне на българската книга (2007); Рицар на книгата (2008) – за представяне на българската книга в медиите, награда на ОББ на Празниците на изкуствата Аполония (2010), Почетен знак Златен век – Печат на Симеон Велики на Министерство на културата (2014)
Поезията на Чолева е превеждана на грц., литов., макед., норв., срб., чеш. и др. езици.
Бисера Дакова
Библиографията е изготвена от Северина Георгиева
Книги от Силвия Чолева
Заглавие | Жанрове | Година |
---|---|---|
Детето на глухонемите | стихотворения | 1993 |
Вход | стихотворения | 1996 |
Отиване връщане | 1997 (2020) | |
Зими и лета | стихотворения | 2001 |
Внимателно | стихотворения | 2001 |
Писма | стихотворения | 2007 |
Картички | стихотворения | 2007 |
Зелено и златно | романи | 2010 |
Гошко | разкази | 2013 |
От небето до земята | поезия | 2015 |