Стефан Цанев

Цанев, Стефан Неделчев (с. Червена вода, Русенска област, 7.08.1936). Средното си образование получава в Русе до 1954. Завършва журналистика в Софийския университет (1959) и драматургия в Московския киноинститут (1965). Работил е като кореспондент на в. „Народна младеж“ в Родопите (1959–1960), редактор в Студията за игрални филми (1965–1967), драматург в Държавния сатиричен театър (1967–1970), в Театъра на окръзите (1970–1973), в Театър „София“ (1973–1984; 1991; 1996–2008), в Драматичния театър Пловдив (1984–1991), в Театър „Българска армия“ (1992–1996).

Първите си стихове печата през 1953 във в. „Дунавска правда“. Още в началните години на поетическите му търсения (напр. поемата „Градът на слънцето“, 1959) ярко се очертава характерният му стил на обществена ангажираност и публицистична критичност.

Целият творчески път на Цанев минава под знака на трайна читателска и зрителска любов, но и на противоречива рецепция: през социализма някои негови произведения биват цензурирани и забранявани, но същевременно той не е никак неизвестен, дори членува в СБП; след 1989 медийните му изяви го утвърждават като интелектуалец със значителен символен капитал в обществото, но същевременно не във всички среди го приемат безрезервно; творчеството му има огромни тиражи, но същевременно и винаги е съпътствано от критики. Може би най-характерното нещо, което изцяло отсъства от наследството на Цанев и съответно и от неговата рецепция, е безпристрастност и равнодушие.

Като представител на т.нар. априлско поетическо поколение, Стефан Цанев настоява на депоетизация, интелектуалност, нова позиция към съвременността, въплътени теоретично в известния му текст „Защита на свободния стих“ (1962) и практически в собствената му интелектуална, етична, оценъчна, полемична, комуникативна поезия. За него лириката е винаги преди всичко отношение, мисия, отговорност, на тази водеща функция се подчинява поетиката му във всички стихосбирки.

Драматургията на Стефан Цанев също се отличава с висока степен на социална ангажираност и диалогичност. Повечето му драми имат историческа тематика, чрез която общуват със зрителя по съвременни проблеми. Сред по-известните от тях са: „Процесът против богомилите“ (1969, поставена за първи път през 1978 и после отново забранена), „Последната нощ на Сократ“ (1986, играна стотици пъти в България и чужбина), „Тайната вечеря на Дякона Левски“ (1987), „Страшният съд“ (1988), „Другата смърт на Жанна Д'Арк“ (1990).

Пристрастието на Цанев към историята личи и в романа „Мравки и богове“ (2000), както и в тетралогията „Български хроники“, която по думите на автора съчетава научността с художествеността, разказвайки историята на българите от 2137 г. пр. Хр. до 2007 г. сл. Хр. Тетралогията се радва на огромен читателски интерес и високи оценки, но и търпи множество критики по отношение на историческата достоверност, довели до авторски поправки и допълнения в следващите тиражи.

Цанев е автор и на стихове и пиеси за деца, както и на сценарии, фарсове, мюзикъли, и на множество произведения с нестандартни жанрови определения (напр. клоунада, ексцентриада, буфодрама, театрална поема, психопародия и др.).

След 1989 Цанев дава над хиляда радио- и телевизионни интервюта, печата стотици статии и есета, в които анализира актуални и злободневни проблеми и изразява собствената си морална позиция. Представителна подборка от тях е събрана в книгата му „Дяволите в ада ще ми ръкопляскат (публичен дневник 1978–2002)“, както и в други издания.

Носител е на голям брой литературни и културни награди, сред които наградата за поезия Пеньо Пенев (1988), наградата за детска литература П. Р. Славейков (1992), националната литературна награда Иван Вазов (2004), орден Стара планина, І ст. – за цялостен принос към българската култура (2006), националната награда Христо Г. Данов за цялостен принос в българската литература (2011), наградата Икар за изключителен принос към българския театър (2019). През 2017 отказва да приеме наградата Златен век на Министерството на културата.

Творчеството му е превеждано на повечето европейски езици, на кит., монг., араб., а някои от пиесите му са многократно поставяни и в чужбина.

Калина Захова

Библиографията е изготвена от Мила Тронкова