Страшимир Кринчев

Кринчев, Страшимир Димитров (Ямбол, 15.08.1884 – Дупница, 15.07.1913). Роден е в крайно бедното семейство на опълченец – участник в боевете на Шипка. В V (дн. IX) клас е изключен от училище заради участие в ученически бунт в Ямболската гимназия. От този момент нататък животът му е белязан от непрестанно скитничество от място на място, от смяна на една работа с друга, от нарочни и случайни пътища. Отива в Бургас, работи в магазин за обувки, коректор на вестник, на следващата година (1901) постъпва в книжарницата на Георги Бакалов във Варна. Бакалов го включва в канала за разпространение на Лениновия в. „Искра“, напътства го да учи езици и да чете. През 1903 се връща в Ямбол и работи като библиотекар, но скоро след това заминава отново за Бургас, където е рудокопач в медните мини, после за Пловдив – там се препитава като хлебар, а през 1904 г. се установява в София. В началото на 1907 тръгва по море към Марсилия, но парите му стигат само до Атина. Случаен кораб го отвежда в Египет, където работи във фабрика за консервени кутии. След няколко месеца се завръща и през 1908 е назначен като нещатен пресметач в Дирекцията на статистиката, през 1909 е в редакционния отдел на телеграфната агенция към Министерството на външните работи. През 1912 е мобилизиран и участва като редник Балканската, а след това и в Междусъюзническата война. Награден е с войнишки кръст за храброст за проявена смелост в боевете при Селиолу (Одринско). Ранен тежко в сражението край с. Ораново (дн. квартал на гр. Симитли), умира в Дупница ненавършил 29 години.

Страшимир Кринчев е автор на разкази, пътеписи, импресии, фейлетони, стихотворения в проза, на литературна и театрална критика; преводач. Сътрудничи активно на Бакаловите списания „Работнишко дело” и „Съвременник”, печата още в сп. „Демократически преглед”, в. „Гражданин” и др.

Скитнишката му натура се оказва благоприятна почва, в която Бакалов успява да посее интерес към творбите на ранния Максим Горки. Романтично-босяшкото и легендарното в тях оказват влияние върху младия бунтар, тръгнал да търси житейска реализация. Първата творба, която предлага на Тодор Влайков за печат в „Демократически преглед“ – „Боят на орлите“ (1907, № 1), е знак и за таланта му, и за въздействието на руския писател. Под този знак са и други негови разкази – „Червеният щърк”, „Смъртта на ранобудника“, импресията „Щъркели“ и др., които свидетелстват за готовността на писателя да отстоява личната си независимост и непримиримостта си с еснафщината и застоя.

Името на Кринчев най-често се свързва с пътеписния жанр. При него пътеписният наратив следва традицията на Иван Вазов и Алеко Константинов – „Сред Рила”, „В Родопите“, „В страната на палмите” (художествен резултат от авантюристичното му пътуване в Египет). В пътеписа от Египет преживяването на срещата с морето и непознатите места е отново в горкиевския регистър на романтично-скитнишкото, допълнено с одисеевски дух, с който разказвачът пътешественик преодолява изпитанията на природата и живота. Екзалтираността му в редица моменти от това пътуване е примесена с разсъждения за живота на хората „преди“ и „сега“, за хоризонтите на човешкото съществуване.

Голяма част от литературното наследство на Кринчев са неговите литературнокритически публикации. В тях той остава под влиянието на социалистическите идеи и се нарежда сред застъпниците на пролетарския литературен фронт, за изкуство, което да претворява живота на обикновените трудови хора. Възгледите му за литературата обаче не са едностранчиви, макар и да не са лишени от догматичност. Критикът проявява усет за актуалните процеси в литературата, прилага художественоценностни критерии в оценките си. Същевременно интерпретира явленията на модернизма като отклонение от реалистичната линия и страстно отстоява прогностичното си виждане за реалистичния път на литературата ни след войните.

Добър ученик на Г. Бакалов и убеден привърженик на реализма, Кринчев пише през 1907 памфлета „Писмо от село (до Людмил Стоянов)“ (Гражданин, № 48, 29 юни 1907), с който се нарежда сред първите отрицатели на символизма у нас. Критикува някои крайни според него символистични опити на Антон Страшимиров (пиесите „Свети Иван Рилски“, „Над безкръстни гробове“, „Ревека“), Людмил Стоянов, Кирил Христов („Боян Магесникът“), Петко Тодоров, окачествява влиянието на Ницше върху драматургичното творчество на П. Ю. Тодоров като пагубно. Убедеността му, че източник на истинското изкуство е само животът, действителността, го мотивира в анализите и оценките на произведения и на родната литература, и на чужди автори. Сред последните са Х. Ибсен, А. П. Чехов, Г. Хауптман и др. Същите позиции следва и в театралните си рецензии, в които коментира и постановъчната и актьорска работа в българския театър. Сред тях се откроява тази за пиесата на Чехов „Вишнева градина“.

От ранна младежка възраст Кринчев се занимава и с преводи – от руски и френски език. Превежда разкази, импресии, драми, повести, романи, литературни обзори и новини, статии на обществено-политически теми, които публикува в Бакаловите издания, в „Демократически преглед“ и в органа на социалистите „Ново време“. Заедно с К. Митишев създават „Евтина библиотека“, където негови преводи излизат в самостоятелни издания. Авторите, които подбира, са в съзвучие с личното му противопоставяне на модернистичните тенденции в литературата ни – Ал. Парвус, У. Бикфорд, А. Немоевски, П. Кохан, О. Мирбо и др.

Псевд.: Ломи Камак, Ломи-Камен, С. Любимов, С. Д. К., С. К., С. К-в, С. К-чев

Пенка Ватова

Библиографията е изготвена от Северина Георгиева