Тодор Боров

Боров, Тодор (псевд. на Тодор Цветанов Тодоров) (Лом, 30.01.1901 – София, 27.05.1993). Завършва Втора мъжка гимназия в София (1919) и славянска филология в Софийския университет (1923). Един от най-активните участници в създаденото от проф. Александър Балабанов творческо студентско дружество „Бяло море“. Специализира в Берлинския университет източноевропейска история, литература, библиотекознание и библиография (1924–1927). Член на редакционния комитет (1924–1926) на сп. „Нарстуд“, орган на Съюза на българското народно студентство в чужбина. След завръщането си в България (септември 1927), заради левите си убеждения е задържан в Дирекция на полицията и интерниран в родния си град до април 1929. С активната намеса на Александър Балабанов и Елин Пелин се завръща в София и започва работа като библиотекар в Университетска библиотека (1929–1931). В Българска земеделска и кооперативна банка по негов проект е създадена модерна ведомствена библиотека, чийто директор е от 1931 до 1944. Боров е инициатор за създаването и директор на Българския библиографски институт (1941–1963). Като директор на Народната библиотека (1944 – 1949) ръководи строителните дейности по възстановяването на сградата, разрушена от бомбардировките по време на Втората световна война. От 1942 е доцент по библиография и библиотекознание във Висшето търговско училище във Варна. Хабилитационният му труд „Пътят към книгите“ (1942) и досега се приема като полезно практическо ръководство по библиография. От 1943 е хоноруван доцент, хоноруван професор (1947) и редовен професор (1962) в Софийския университет. Основател и ръководител на катедра „Библиотекознание, библиография и научна информация“ (1952–1969). Член на Националната комисия (1955) и на Международния консултативен комитет по библиография към ЮНЕСКО.

По покана на Ал. Балабанов и Елин Пелин участва (заедно с Д. Б. Митов) в създаването и редактирането (1921–1924) на първия литературен седмичник у нас „Развигор“. Под псевдонима Боров, даден му от неговия литературен ментор – проф. Балабанов, във вестника той публикува много рецензии за книги и списания, активно участва в полемиките на изданието, автор е на статии за рецепцията на преводите на български език на руски и немски писатели, коментира актуални библиотечни и библиографски проблеми. През февруари 1924 (съвместно с Антон Страшимиров, Йосиф Хербст и Христо Ясенов) редактира „Бюлетин“ на Общия помощен комитет за защита на жертвите от септемврийските събития (1923). По инициатива на Боров в „Развигор“ се подема кампания в защита на Хр. Ясенов след неговото арестуване и интерниране през март 1924. Активно сътрудничи със статии и подпомага като уредник (1922–1923) Димо Кьорчев в издаването на сп. „Пролом“. През 1930 по инициатива на издателство „Т. Ф. Чипев“ той организира и редактира сп. „Българска книга“. В едногодишното си съществуване изданието обсъжда не само професионални проблеми свързани с оформлението, разпространението и издаването на книги, то се превръща в авторитетна културна институция с елитния кръг от сътрудници – интелектуалци и писатели, които Боров привлича. През 1935 като редактор на „Подслон“ (орган на спестовно-строителна кооперация със същото име), се опитва да промени визията на списанието и да го отвори към актуални културни проблеми и литературноисторически теми. До 1944 активно сътрудничи на литературния периодичен печат, както и на „Мир“ – най-дълго издавания дотогава вестник у нас (1894–1944), с редактор Ив. Пеев Плачков, чиято дъщеря е съпруга на Боров.

Дебютът си като библиограф прави с „Книжовни трудове на д-р Ив. Д. Шишманов“ (1920), автор е на анотирани библиографии на Е. Пелин, А. Балабанов, Никола Михов, Христо Смирненски, изследва рецепцията на преводите на Владимир Маяковски и Антон П. Чехов в България и др., редактор е на повече от 80 специализирани библиографски издания.

С научните си изследвания и с разработването на методологически концепции създава фундаменталните теоретични и практически основи на съвременната библиография и библиотекознание. Той аргументира ролята на библиографията като достоверна информационна банка не само на литературните, но и на обществено-политическите процеси. В поредица от статии убедително обосновава значението на ретроспективната библиография като визитна картичка на една национална литература. Активно участва в разработването на историко-библиографските модели и хронологичната структура при подготовка на анотираните библиографски справочници „Репертоар на българския периодичен печат 1844–1944“ и „Български книги 1878–1944“. В първата си книга „Книги. Библиотеки. Библиография“ (1941), Боров разгръща тезата си, че те не са механично обвързани в обща институционална структура, а функционират в неразривна връзка като основополагащи знаци на културната памет и националната идентичност. В литературоведските си статии събрани в „Живот с книги. 1942–1972“ (1973) и „Книга и литература. Студии, статии 1923–1980 и малко спомени“ (1981), Боров най-често анализира художествените послания на творбите в един разширен литературноисторически контекст, поставяйки акцент само върху автори и книги, които според него имат мисия – да разширяват хоризонта на познание на мислещите и критични читатели. Активен участник в културния живот на ХХ в., Боров разказва увлекателно, но и с интелектуална дистанция за дълголетното си приятелство с проф. Балабанов и Ел. Пелин, за близостта си с Хр. Ясенов, Й. Хербст, Н. Михов.

Съвместно с Тома Измирлиев събира произведенията на Христо Смирненски, които излизат под негова редакция в 3 тома (1932–1933, изд. „Хемус“). Това издание се превръща в своеобразен модел за публикуване на събрани съчинения и на други български писатели. През 1948 под редакцията на Боров, Хр. Радевски и Ж. Дюстабанова излизат Избрани произведения на Смирненски; с Хр. Радевски подготвя и Избрани произведения в 2 тома (1951–1952). Съвместно с Елин Пелин подготвя неговите Съчинения, Т. 1–5 (1938–1942) ; в редколегия с К. Генов и П. Русев на Събрани съчинения в 10 тома (1958–1959) и Съчинения в 6 тома (1971–1973). Боров е съставител и редактор на „А. Балабанов и С. Радев в спомените на съвременниците си“ (1986); на Ал. Балабанов „Студии, статии, рецензии, спомени“, Т. 1 (1973) и „Студии, статии, пътеписи, писма“, Т. 2 (1978); подбор, коментар и редакция на мемоарната книга на Ал. Балабанов „И аз на тоя свят. Спомени от разни времена“ (1983) и мн. др.

Тодор Боров е баща на световноизвестния литературовед, философ и културолог проф. Цветан Тодоров и на изтъкнатия физик акад. Иван Тодоров.

Елка Трайкова

Библиографията е изготвена от Аделина Германова