Трайко Симеонов

Симеонов, Трайко (псевдоним на Трифон Стоянов Симеонов) (Шумен, 9.07.1886 – София, 18.05.1965). Роден в семейството на беден, но ученолюбив занаятчия (майстор-чехлар). Най-големият му брат – Симеон Симеонов, е социалист, който по време на Септемврийското въстание (1923) емигрира в СССР. Работи до края на живота си като учител в българското училище в Харков. Трайко Симеонов завършва Педагогическото училище в Шумен (1906) и в продължение на близо 30 години е учител в родния си град и в София. След атентата в църквата „Св. Неделя“ (16 апр. 1925) е уволнен заради левите си политически убеждения. Възстановен е на работа (1926), подава оставка в началото на 1934.

Пише стихове, разкази, приказки, пиески, превежда от руски произведения за деца. Основоположник на пролетарската поезия за деца. Дебютира със стихотворението „На пързалката“, публикувано сп. „Славейче“ (1907). Редактор е на първите комунистически издания за деца у нас – в. „Другарче“ и сп. „Светлина“, редактира сп. „Теменужка“ (1912), „Детски свят“ (1924–1925), „Детска градина“ (1926), „Поточе“ (1927–1934) и в. „Въздържателче“ (1933–1936). След 1934 се отдава изцяло на литературата, на оперетното и театралното изкуство за деца. Стихотворенията му са забавни, остроумни, наситени с игрословици и хумор. Сред най-въздействащите му творби са неговите пейзажни стихове, които са в унисон с настроенията и преживяванията на детето. Творбите на Тр. Симеонов създават одухотворена магическа реалност, която е в синхрон с емоциите на децата, но провокира обичайния прагматичен свят на възрастните. Слънчеви палати, населени с крилати змейове, създават колоритните живописни картини, които не само развиват детското въображение, но и помагат художествените послания на неговите стихове да се възприемат с лекота от малките читатели. Творбите на Симеонов създават атмосфера на топлота, сигурност и уют, толкова необходими в детството.

Съставител е на сборниците „Детско утро“ (1932), „Светли пътеки“ (1947), „Народни гатанки и залъгалки“ (1950), „Златни страници“ (т. І–ІІ, 1953–1954). По негово либрето маестро Георги Атанасов композира оперетата „Златното момиче“ (1915).

Други псевд.: Богомил Бранков, Ил. Бранков, Здравка Долинска, Мила Мин, Горчо Незлобин, Незлобинко, Ярослав Свежин, Снежинко, Трайко, Светлолюб, Чорин,Чичо Трайко, Homo Nоvиs

Росица Чернокожева

Библиографията е изготвена от Северина Георгиева