Христо Карастоянов

Карастоянов, Христо Тодоров (Тополовград, 22.02.1950). Завършва гимназия в Ямбол (1967) и българска филология в Пловдивския университет (1981). Бил е редактор на различни периодични издания, отговорен секретар на в. „Народен другар“, драматург и директор на Държавния куклен театър в Ямбол. Редактирал е множество книги на млади български автори.

Литературният му дебют в периодичния печат е с разказа „И идват моменти, когато...“ във в. „Народна армия“ (1974). Публикува още в списанията „Пламък“, „Септември“, „Отечество“, „Тракия“, „Юг“, „Хоризонт“, „Море“ и във вестниците „Пулс“, „Литературен фронт“, „Народна култура“, „Стършел“, „Студентска трибуна“ и др.

Карастоянов е автор на повече от 30 книги с разкази, романи, повести, новели, пиеси, очерци, стихотворения. Характерна за текстовете му е постмодерната структура на изграждане, в която е особено застъпена фрагментарността. Писателят създава нестандартни, колоритни, необикновени персонажи, обрисувани плътно и детайлно. Те са вплетени в матрицата на времето, което, както и животът, е ключов мотив в произведенията му. В текстовете си авторът оригинално смесва минало и настояще. Той има подчертан афинитет към изграждане на исторически личности (Нефертити, принцеса Анастасия Романова, Гео Милев, Георги Шейтанов и др.). В творчеството му може да се открие влияние от Йордан Радичков, Михаил Булгаков, Габриел Гарсия Маркес, Джеръм Селинджър, Кърт Вонегът.

Освен в литературата Карастоянов се изявява и в областта на публицистиката с множество статии и есета в различни периодични издания, автор е и на първото монографично изследване за писателя Матвей Вълев (1982).

Постановката на Иван Добчев „Гео“, създадена по романа на Карастоянов „Една и съща нощ“, е играна с голям успех на сцената на Народния театър, а по негови разкази е заснет филмът „Следвай ме“ на режисьора Дочо Боджаков.

Христо Карастоянов е носител на редица литературни награди, сред които награда на празниците за дебютна литература Южна пролет, Хасково (1982), награда на Съюза на българските писатели за публицистика и документалистика (1999), Хеликон (2012 и 2014), Национална литературна награда Елиас Канети (2014).

Негови произведения са преведени на англ., нем., рус., тур., пол. и перс. език.

Боряна Владимирова

Библиографията е изготвена от Аделина Германова