Цани Гинчев

Гинчев Шкипърнев, Цани (Лясковец, 08.1835 – София, 26.07.1894). Учи в килийното училище в родния си град и две години в частното училище на Никола Михайловски в Търново. Около 1851 заедно с баща си, градинар, отива да работи в околностите на Букурещ. Мечтата му да продължи образованието си го отвежда в Белград (1853), където, усвоил занаята на баща си, работи и със спечелените пари се записва в Белградската класическа гимназия. Там през 1857 се запознава с Георги С. Раковски и става възторжен негов почитател. Втората им среща е през 1858 в Одеса, където Гинчев учи. По това време Раковски подготвя „Показалец“, обработва записаните народни песни и обичаи. Гинчев се включва активно в създаването на книгата, описва обичаи и обреди от родния си край, градинарството и земеделието, които добре познава от практиката. След отпечатването на „Показалец“ (1859) Гинчев се заема с трудната задача, както става ясно от писмата му до Раковски, за разпространението му в Бесарабия и Молдова. През 1860 работи в захарния завод на гр. Луцк. С помощта на благодетели през 1861 се записва като свободен слушател в университета „Св. Владимир“ в Киев, където в продължение на две години посещава лекции по естествени науки, а също по езикознание, история, археология.

В периода 1862–1869 е учител в българската колония в Карагач, Бесарабия. Продължава да събира и записва народни песни и приказки. Поканен за сътрудник от сп. „Общ труд“, издание на Болградското централно училище, през 1868 той изпраща гатанки, легенди, приказки, баялки, народна песен и две писма, в които призовава „всеки да съдейства за това свято дело“. Това е началото на присъствието му в периодичния печат, последвано от участия в „Цариградски вестник“, „Македония“, „Периодическо списание“. Дейността му не се харесва на румънските училищни власти. Напуска Бесарабия и заедно със семейството си се мести в Русчук (Русе), където постъпва като преподавател по ботаника, физика, химия, земеделие и български език в Главното мъжко класно училище, чийто директор е Драган Цанков. Гинчев активизира книжовната си дейност, прави опити в поезията. През 1870 издава първата си книга „Български басни“, а през 1872 е публикувано стихотворението му „Песен на труда“ в списанието на Илия Блъсков „Училище“. В Русе издава и „Учебник по земледелието или първоначално изучаване на земледелието за училищата и за секиго, извлечено от най-новите ръководства от Ц. Гинчова Шкипърнева“. През 1872 в Цариград издава баладата „Две тополи или неожидана среща“ и „Катехизис на земледелието“ (1874).

Самоубийството на Ангел Кънчев (април 1872) пробужда страх у Гинчев и той унищожава целия си архив. През лятото на 1872 е назначен за учител в Габрово, където преподава естествени науки, химия и черковнославянски език. Взема участие заедно с брат си в подготовката на Априлското въстание, след провала му учителите от Априловската гимназия са заловени и затворени в Търново. Освободен, Гинчев остава в града, в Търновското мъжко училище (1876), където служи до идването на руските войски (25.06.1877). Назначен е за член на комисията, която управлява града, става член и председател на Търновския окръжен съвет (1879), депутат в Първото Велико народно събрание. През май 1879 заедно с Марин Дринов и Васил Берон основават Археологическо дружество и инициират разкопките на Трапезица. Гинчев става член на Българското книжовно дружество (1884) и председател на комитета „Единство“, чиято цел е да възстанови целостта на България след Берлинския конгрес. След Освобождението е окръжен управител и окръжен началник на гр. Оряхово, училищен инспектор там, преподавател в Ломската реална гимназия (1885), в Търновската девическа гимназия (1886). Част от живота му по това време е свързана с гр. Бяла Слатина – съдейства за утвърждаването на града като околийски център, за разширяване на образователното дело, за откриване на седмичен пазар за едър рогат добитък.

Цани Гинчев е общественик, просветител, издател, етнолог, събирач на народни умотворения, публицист, поет и писател. Формиран като личност в десетилетията преди Освобождението, той е последователен в припознатата роля да бъде учител и да служи на родината, да култивира националното съзнание, твърдо убеден в ценностния смисъл на книжовността.

В Търново става уредник и издател на едно от най-значителните литературно-научни списания – „Труд“ (1887–1892). Един от сътрудниците му е Димитър Маринов; на страниците му е отпечатано първото стихотворение на Г. Кирков „Человеку“; публикувани са статии на д-р Кр. Кръстев, още студент в Германия; първите разкази на Т. Г. Влайков и Хр. Максимов-Мирчо. В „Труд“ Гинчев публикува множество стихове, басни, проучвания на народни обичаи и умотворения, статии по естествена история, спомени, биографии на творци, както и съчинението „Писма по издирване на корените и законите на българския език“. На страниците на списанието са публикувани и белетристичните произведения на автора: повестите „Зиналата стена“ (1888), „Ганчо Косерката“ (1890), „Женитба“ (1892). Те разказват за живота на българите преди Освобождението, по тематика и сюжет не се отличават от възрожденския жанр. Особено място в тях заемат етнографските описания, битовите детайли, порядките в патриархалната задруга, което им придава познавателна стойност.

В края на живота си Гинчев става ревностен проповедник на своята „тракийска теория“, за която пише проф. Иван Шишманов. Отворен е въпросът за източниците и първоавторството ѝ.

Маринели Димитрова

Библиографията е изготвена от Диана Ралева