Цочо Бояджиев

Бояджиев, Цочо Христов (Троян, 25.09.1951). Завършва немска гимназия в Ловеч (1970) и философия със специализации по психология и българска филология в Софийския университет (1976). През 1980 защитава дисертация върху модерното немскоезично платонознание. От 1978 преподава във Философския факултет на Софийския университет, доцент по антична и средновековна философия (от 1987), професор по история на философията (от 1992), ръководител на катедрата по история на философията (1991–1999). Доктор на философските науки с дисертация на тема „Ренесансът на XII век: природата и човекът“ (1990). Специализирал е в Тюбинген (1988–1989 и 1993), Кьолн (1998), Будапеща (2001–2002), Берлин (2003, 2005, 2007), Рим (2004), гостувал е на редица академични организации, участвал е в множество международни научни конференции. Директор на Института за средновековна философия и култура в София (от 2000). Член на престижни европейски академични институции, сред които: Европейската академия на науките и изкуствата във Виена, Обществото за изследване на средновековната философия в Лувен, Ерфуртската академия на науките, Международното Платоново общество, Берлинското научно общество и др. Съосновател на Европейската висша школа по антична и средновековна философия (EGSAMP). Съиздател на поредиците „Bibliotheca Christiana“, „Семинар 333“, „Studien und Texte zur Geistesgeschichte des Mittelalters“, на „Архив за средновековна философия и култура“, член на редакционния съвет на сп. „Християнство и култура“.

Цочо Бояджиев е един от най-значимите български учени хуманитаристи. Автор е на основополагащи изследвания в областта на историята на античната, западноевропейската и византийската средновековна философия и култура. Съставител на множество антологии, сборници и учебни помагала. Дебютната му книга – „Неписаното учение“ на Платон“ (1984), е първото изследване на езотерическата философия на Платон в марксистката история на философията, а тематичния си сборник „Античната философия като феномен на културата“ (1990) Бояджиев определя като опит за „културологичен прочит на ранногръцката философия“ и като сбогуване с неговата „първа голяма любов, философията на древна Елада“. Сред по-важните му философски книги са: „Ренесансът на XII век: природата и човекът“ (1991) – върху текстове от XII век, свързани пряко или косвено с дейността на Шартърската школа; „Августин и Декарт: Размишление върху основанията на модерната култура“ (1992); „Философия на европейското средновековие“ (1994); „Нощта през Средновековието“ (2000) и мн. др. Част от текстовете на Цочо Бояджиев се раждат от неговите високо ценени от студентите лекционни и специализирани курсове, изнасяни пред различни хуманитарни специалности от Софийския, Пловдивския, Великотърновския университет, Американския университет в Благоевград, Нов български университет и др. Широтата на темите, които засяга, обхватността и дълбочината на познанията му и атрактивността в тяхното поднасяне го правят един от най-обичаните преподаватели в българската хуманитаристика.

Преводаческото дело на Цочо Бояджиев е огромно по обем и съдържание и има значим принос за достъпността на различни автори и идеи у нас. Сред множеството преведени от него произведения са такива на: Платон, Аристотел, Плотин, Димитрий Кидонис (от старогръцки); Аврелий Августин, Пиер Абелар, Тома от Аквино, Майстер Екхарт, Марсилио Фичино (от латински); Майстер Екхарт, Братя Грим, Мартин Хайдегер (от немски) и мн. др., вкл. от английски и руски.

Художествената литература, създадена от Цочо Бояджиев, понякога остава в сянката на неговата величина в изследователската, преподавателската и преводаческата му дейности (нещо, което го сближава с Ал. Шурбанов например). Но неговата поезия, която сам нарича „убежище за нашите меланхолии“, е дълбока (без да е многословна), философска (без да е неразбираема), важна (без да се прави на такава) – и дава основание на критиците да я смятат за значимо присъствие в българската литература.

Цочо Бояджиев има важен принос и към фотографията – както със собствените си фотографии, показвани на самостоятелни и групови фотографски изложби и издадени във фотоалбуми (съвместно с Николай Трейман), така и с теоретичните си занимания (лекционен курс съвместно с К. Гаджева и Н. Трейман и книгата „Философия на фотографията“ от 2014). В последните Бояджиев търси предмодерните представи в хипермодерния визуален език на фотографията и вижда фотографското изображение като балансирано взаимодействие между „обекта, техническото средство, фотографа и зрителя“.

Носител на редица награди, сред които: Христо Г. Данов (2004), Златната метафора (2005), наградата на портал „Култура“ за цялостно творчество (2015). Кавалер на Големия кръст на Суверенния Малтийски орден (2013).

Негови текстове са издадени на англ., нем. и др. езици.

Калина Захова

Библиографията е изготвена от Аделина Германова