Чудомир

Чудомир (псевд. на Димитър Христов Чорбаджийски) (с. Турия, Старозагорска област, 25.03.1890 – София, 26.12.1967). Роден е в селско семейство, което по-късно представя в творчеството си. През 1901 завършва начално образование в родното си село Турия, през 1904 – прогимназия в Казанлък, а след това – старозагорската гимназия „Иван Вазов“ (1906). Заминава за София и се записва в Държавното художествено училище. Като студент е мобилизиран по време на Балканската и Първата световна война. Дипломира се през 1919. По това време е част от софийската бохема, сближава се с младите тогава поети, писатели и художници – Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Христо Ясенов, Георги Райчев, Людмил Стоянов, Константин Щъркелов, Райко Алексиев, Сава Злъчкин и др.

През 1921 се жени за художничката Мара Нонова. В периода 1920–1932 работи като гимназиален учител в Казанлък, принуден е да напусне заради закон, който не позволява двама представители на едно семейство да работят в едно училище. Развива активна дейност като читалищен и музеен деец и краевед. Чудомир е един от основателите на казанлъшкия вестник „Казанлъшка искра“. През 1929–1930 отива на специализация в Париж: командирован е „да се запознае с методиката и пропедевтиката“ по рисуване в парижките училища. Престоява известно време и във Виена. През 1937 пътува до Рим, Венеция и Римини. От 1938 е член на Върховния читалищен съвет, а през 1966 – народен представител в V-то Народно събрание от район Павел баня. Неизлечимо болен, Чудомир се самоубива през 1967.

Дебютира като художник и хуморист във в. „Балканска трибуна“ (1907), сътрудничи на сатиричните издания от началото на ХХ в. – „Барабан“, „Въртокъщник“, „Остен“, „Жило“, „Червен смях“, „Папагал“ и др., като част от работите му са неподписани, а за други използва различни псевдоними. По това време публикува хумористични стихове, епиграми, кратки хумористични разкази и злободневки.

През 1925 е първата му самостоятелна изложба като художник.

Между 1932 и 1940 е редовен сътрудник на в. „Зора“, в който завежда хумористичната страница „Смях и закачки“. Тук излизат популярните му хумористични разкази, които след това са събрани в книгите му.

Разказите на Чудомир, както и рисунките му, с добродушен хумор представят колоритни фигури, преди всичко от родното му село и Казанлък. Те често имат реални прототипи и пресъздават любопитни реални случки, като стилизират устни разкази на персонажите и са близки до фолклора, най-вече до кратките прозаични форми от типа на анекдота, от които черпят сюжети и изразни средства. И обратното – някои от разказите на Чудомир или ефектни фрази от тях започват да се разпространяват устно, да се фолклоризират. Единствената му по-обемна прозаична творба – повестта „Мама“, остава незавършена.

Произведения на Чудомир са превеждани на рум., рус., словаш., сърбохърв., чеш. и др. езици.

Други псевд.: Брей, Два пъти фан, Фанфан, Дели Димо, Ер малък, Ъ, Максим Гладний, Оскар Бум, Пилот, Мария Василева, Сечко-Бечко, Стрелец, Фанко Фтичката, Чанка-Чунга, Шлук и Яу, Яу, Ч., Чуд. и др.

Николай Аретов

Библиографията е изготвена от Мила Тронкова