Яна Букова

Букова, Яна Николова (София, 18.07.1968). Завършва Националната гимназия за древни езици и култури (1987) и класическа филология в Софийския университет (1993). От 1994 г. живее в Гърция, където е редактор в списанието за поезия и визуални изкуства „ФРМК“ – Φάρμακο. Организира и участва в множество алтернативни четения, поетически пърформанси и интерактивни литературни акции. Пише критика и теоретични текстове върху проблеми и аспекти на съвременната поетика.

Яна Букова е поет, писател и преводач от новогръцки, старогръцки и латински. Първата ѝ публикация е в списанието на НГДЕК „Любословие“ (1984), където са отпечатани няколко нейни стихотворения („То идва“, „Опознаване на мъртвите“ и др.) Дебютната ѝ стихосбирка е „Дворците на Диоклециан“ (1995), следват стихосбирките „Лодка в окото“ (2000) и „Минималната градина“ (2006, Атина, прев. Димитрис Алос), сборникът с разкази „К като всичко“ (2006, 2018), романът „Пътуване по посока на сянката“ (2009, 2014), сборникът с приказки „4 приказки без връщане“ (2016). Стихосбирката ѝ „Записки на жената призрак“, писана симултанно на български и гръцки език, излиза през 2018 в София и в Атина (под загл. “Drapetomania”). Критиката я определя като „борхесов тип автор“, откроява в творчеството ѝ играта, препратките, енигматичността на образите. Романът „Пътуване по посока на сянката“, от една страна, е разказ за изкуството на разказването, от друга – многоцветна мозайка от образи и истории. Времето на действието е XIX век, но по-митологичен от познатия в учебниците по история. Мястото на действие е Балканите, но не толкова като географско понятие, колкото като средище на фантастични сюжети. Всеки един от осемте герои има своята завършена от раждането до смъртта „биография“, своя скрит, често мъчителен талант и своя печат на съдбата. Критиката определя романа като творба на магическия реализъм и откроява в него фантазията, усета към детайла и сензитивността на изображението.

Сборникът „К като всичко“ съдържа осем разказа, обединени около темите за избора, клишето в литературата и в житейски план, мъчителната недостатъчност на информацията, която действителността предоставя, за да бъде обмислена. Построени като свободни асоциативни игри с жанрове, тематики и стилистики – будисткия коан, класическото руско повествование, криминалната интрига, кафкианския сюжет, южноамериканския сериал, – всеки от разказите представлява вид разследване, издирване на следи и причинно-следствени връзки, което героят е принуден да извърши, опитвайки се да „разчете“ събитията в живота си. Парадоксът, несигурността на гледаната точка, черният хумор подпечатват атмосферата на книгата. Приказният свят, който Я. Букова създава в „4 приказки без връщане“, деконструира матрицата на Владимир Проп за вълшебна приказка. Характерни са финалите на приказките ѝ, в които липсва happy end. Те са отворени и имат дълбок философски замисъл.

Сред авторите, повлияли на изграждането ѝ, Букова често посочва Хорхе Луис Борхес, Итало Калвино, Сей Шонагон, Жорж Перек, Маргьорит Юрсенар, Хулио Кортасар, Вирджиния Улф, Габриел Гарсия Маркес и Милорад Павич.

Важна част от творческия профил на Я. Букова е преводаческата ѝ работа. Тя включва преводи на над десет книги съвременна гръцка поезия (Милтос Сахтурис, Костас Монтис, Никос Егонопулас, Георгиос Сеферис, Одисеас Елитис и др.), но и философския трактат „Диалог с Пир“ на Свети Максим Изповедник. В неин превод са издадени за първи път на български език фрагменти на Сафо (награда на Съюза на преводачите в България, 2010), пълното творчество на Гай Валерий Катул и „Питийски оди“ от Пиндар (Националната награда Христо Г. Данов, 2012). Удостоена е и с Националната награда за поезия Иван Николов (2019, за стихосбирката „Записки на жената призрак“).

Стихотворения и проза на Я. Букова са преведени на над дванадесет езика, между които англ., фр., нем., исп. и араб. Включени са в множество антологии.

Боряна Владимирова

Библиографията е изготвена от Аделина Германова