Аксиния Михайлова

Аксиния Михайлова
Кратка информация
Име Аксиния Тодорова Михайлова
Родена
с. Ракево (Враца)
Жанровестихотворения, хайку
ИзданияАх, Мария, Отечествен зов

Михайлова, Аксиния Тодорова (с. Ракево, Врачанска обл., 13.04.1963). Завършва Френската езикова гимназия във Враца (1982) и специалностите Научна информация в Държавния библиотекарски институт в София (1984), Българска филология и Френски език в Софийския университет (1991), където по-късно специализира Английски език и литература (2009). Работи в Справочния отдел на Областната библиотека в Шумен (1984–1986), сътрудничи като редактор и преводач в издателство „Парадокс“ (1994–1995). Михайлова е сред основателите на сп. „Ах, Мария“ и член на редколегията му и до днес. От 1991 работи като преподавател. Участва в множество европейски и световни поетически фестивали, форуми и литературни четения в страни на Европа и Азия. Член е на българския ПЕН-клуб, на Съюз на преводачите в България, на Сдружение на българските писатели, на Българския хайку клуб. През 2002 участва в учредяването на поетическото движение “Cap à l’Est” в Словакия, обединяващо поети от 11 страни от Средна и Източна Европа под егидата на „Театър Молиер – Дом на поезията“, Париж.

За първи път Михайлова публикува три свои стихотворения във в. „Отечествен зов“ (Враца, 1984). Нейни стихове са печатани в различни литературни списания, вестници и антологии в България и чужбина. Автор е на шест книги с поезия на български език, две на френски език и пет на словашки, арабски език, италиански, румънски и латвийски език.

Първите ѝ поетически книги – „Тревите на съня“ (1993) и „Луна в празен вагон“ (2004), разкриват самобитния почерк на А. Михайлова, стоящ встрани от съвременните литературни моди у нас. Творбите ѝ се отличават с лирическа изповедност, съчетана с наративност, с индивидуализирани и ефектни образи и наситена сетивност без излишна декоративност. Следващите ѝ стихосбирки – „Най-ниската част на небето“ (2008), „Разкопчаване на тялото“ (2011) и „Смяна на огледалата“ (2015), се открояват с все по-задълбочени и изчистени метафори. Преобладаваща линия в поезията на А. Михайлова е романтичното търсене на любовта, стремежът към естетизиране на езика, на отношенията между мъжа и жената.

Михайлова е съставител и преводач на „Антология на съвременната литовската поезия“, (2007), „Антология на съвременната латвийска поезия“ (2008), както и на повече от тридесет книги с поезия и проза.

Носител е на множество литературни награди за поезия и превод у нас и в чужбина, сред които: Годишната награда на Съюза на литовските писатели (2009), наградата на името на латвийския поет Александър Чакс и най-високото отличие на Република Латвия – Рицар на Ордена на Трите звезди (2009), националните награди за поезия Христо Фотев (2012), Милош Зяпков (2012), Иван Николов (2015) и две от най-престижните награди за поезия във Франция – Гийом Аполинер (2014) и Макс Жакоб (2020).

Сред преведените от нея автори са Ж. Батай, Ж. Жьоне, Г. Гофет, В. Кури-Гата, С. Жермен, П. Буржад, Ж.-Кл. Вилен, Р.-М. Франсоа, Х. Бъдеску, Ф. Ското, Вл. Бразюнас, К. Платялис, М. Мартинайтис, Д. Дрейка, Ал. Чакс, Л. М. Барос, Л. Вутерс, А. Колц, Л. Шлехтер, Ал. Жени, Фр. Вейерганс, Ж.-Кр. Рюфен.

Стихотворения на А. Михайлова са публикувани в почти всички европейски страни, в САЩ, Канада, Мексико, Аржентина, Китай и Япония.

 

Андриана Спасова

Книги от Аксиния Михайлова

ЗаглавиеЖанровеГодина
Тревите на съня : Стиховестихове1994
Луна в празен вагонпоезия2004
Три сезонапоезия2005
Krotenie/Domptageпоезия2006
Най-ниската част на небетопоезия2008
Разкопчаване на тялото : Поезияпоезия2011 (2015)
Ciel à perdreпоезия2013
Смяна на огледалатапоезия2015
Le baiser du tempsпоезия2019
Ciel à perdre suivi de Le Jardin des hommesпоезия2021