Аксиния Михайлова

Кратка информация | |
---|---|
Име | Аксиния Тодорова Михайлова |
Родена | с. Ракево (Враца) |
Жанрове | стихотворения, хайку |
Издания | Ах, Мария, Отечествен зов |
Михайлова, Аксиния Тодорова (с. Ракево, Врачанска обл., 13.04.1963). Завършва Френската езикова гимназия във Враца (1982) и специалностите Научна информация в Държавния библиотекарски институт в София (1984), Българска филология и Френски език в Софийския университет (1991), където по-късно специализира Английски език и литература (2009). Работи в Справочния отдел на Областната библиотека в Шумен (1984–1986), сътрудничи като редактор и преводач в издателство „Парадокс“ (1994–1995). Михайлова е сред основателите на сп. „Ах, Мария“ и член на редколегията му и до днес. От 1991 работи като преподавател. Участва в множество европейски и световни поетически фестивали, форуми и литературни четения в страни на Европа и Азия. Член е на българския ПЕН-клуб, на Съюз на преводачите в България, на Сдружение на българските писатели, на Българския хайку клуб. През 2002 участва в учредяването на поетическото движение “Cap à l’Est” в Словакия, обединяващо поети от 11 страни от Средна и Източна Европа под егидата на „Театър Молиер – Дом на поезията“, Париж.
За първи път Михайлова публикува три свои стихотворения във в. „Отечествен зов“ (Враца, 1984). Нейни стихове са печатани в различни литературни списания, вестници и антологии в България и чужбина. Автор е на шест книги с поезия на български език, две на френски език и пет на словашки, арабски език, италиански, румънски и латвийски език.
Първите ѝ поетически книги – „Тревите на съня“ (1993) и „Луна в празен вагон“ (2004), разкриват самобитния почерк на А. Михайлова, стоящ встрани от съвременните литературни моди у нас. Творбите ѝ се отличават с лирическа изповедност, съчетана с наративност, с индивидуализирани и ефектни образи и наситена сетивност без излишна декоративност. Следващите ѝ стихосбирки – „Най-ниската част на небето“ (2008), „Разкопчаване на тялото“ (2011) и „Смяна на огледалата“ (2015), се открояват с все по-задълбочени и изчистени метафори. Преобладаваща линия в поезията на А. Михайлова е романтичното търсене на любовта, стремежът към естетизиране на езика, на отношенията между мъжа и жената.
Михайлова е съставител и преводач на „Антология на съвременната литовската поезия“, (2007), „Антология на съвременната латвийска поезия“ (2008), както и на повече от тридесет книги с поезия и проза.
Носител е на множество литературни награди за поезия и превод у нас и в чужбина, сред които: Годишната награда на Съюза на литовските писатели (2009), наградата на името на латвийския поет Александър Чакс и най-високото отличие на Република Латвия – Рицар на Ордена на Трите звезди (2009), националните награди за поезия Христо Фотев (2012), Милош Зяпков (2012), Иван Николов (2015) и две от най-престижните награди за поезия във Франция – Гийом Аполинер (2014) и Макс Жакоб (2020).
Сред преведените от нея автори са Ж. Батай, Ж. Жьоне, Г. Гофет, В. Кури-Гата, С. Жермен, П. Буржад, Ж.-Кл. Вилен, Р.-М. Франсоа, Х. Бъдеску, Ф. Ското, Вл. Бразюнас, К. Платялис, М. Мартинайтис, Д. Дрейка, Ал. Чакс, Л. М. Барос, Л. Вутерс, А. Колц, Л. Шлехтер, Ал. Жени, Фр. Вейерганс, Ж.-Кр. Рюфен.
Стихотворения на А. Михайлова са публикувани в почти всички европейски страни, в САЩ, Канада, Мексико, Аржентина, Китай и Япония.
Андриана Спасова
Книги от Аксиния Михайлова
Заглавие | Жанрове | Година |
---|---|---|
Тревите на съня : Стихове | стихове | 1994 |
Луна в празен вагон | поезия | 2004 |
Три сезона | поезия | 2005 |
Krotenie/Domptage | поезия | 2006 |
Най-ниската част на небето | поезия | 2008 |
Разкопчаване на тялото : Поезия | поезия | 2011 (2015) |
Ciel à perdre | поезия | 2013 |
Смяна на огледалата | поезия | 2015 |
Le baiser du temps | поезия | 2019 |
Ciel à perdre suivi de Le Jardin des hommes | поезия | 2021 |