Борис Христов

Христов, Борис Кирилов (с. Крапец, Пернишка област, 14.08.1945). Завършва гимназия в Перник и българска филология във Великотърновския университет през 1970. Работи като учител, журналист, редактор в Студия за игрални филми „Бояна“, в литературен алманах „Струма“, сп. „Феникс“ и др. Участва активно в дисидентските групи срещу режима на Т. Живков. Член на Сдружението на българските писатели, на Управителен съвет на фондация „Свободно поетическо общество“, на Управителен съвет на фондация „Отворено общество“ до 1997. Поет, прозаик, сценарист на игрални и документални филми.

Поезията на Христов е сред най-безспорните постижения в българската литература през 70-те и 80-те години на ХХ в. Първата му стихосбирка „Вечерен тромпет“ се възприема като изключително явление, но и като опасно изключение на фона на тогавашната идеологизация и нормативен диктат в литературата. Създавайки собствен свят, метафорично наситен и несводим към каквито и да било клиширани образци, стиховете на Христов възвръщат критерия за нравствен максимализъм и стойността на индивидуалното присъствие в цялостния поетичен контекст. Неговите търсения са в сферата на задълбоченото философско и екзистенциално осмисляне на битието като алтернатива на настоящето. Реминисценциите от детството, изстраданата духовна обвързаност с майката и осмислянето на смъртта като дълбоко свързано с живота ни тайнство са в еднаква степен в основата на неговите поетически търсения. Ако във „Вечерен тромпет“ митологичното и всекидневното се покриват взаимно, то в „Честен кръст“ митът се индивидуализира, придобива измеренията на лична митология, осмисляна като съдба. Христов използва библейска символика, за да съхрани и удържи индивидуалното, преживяно и като обемащ живота духовен свод, и като разпадаща се пясъчна пирамида. Стихотворения като „Мравките пеят“ и „Стената“ звучат като поетични присъди над бездуховността на времето. Още повече това важи за поемата „Честен кръст“ – със значение на поетичен манифест за неговото творчество. След „Честен кръст“ Христов престава да пише поезия и се насочва към прозата. Ранните му повести „Сляпото куче“ и „Долината на обувките“ изграждат маргиналния свят на отхвърлени от обществото несретници, в който лудостта и свободните преходи между реалността и видението изричат притчите на съхранената човечност. Романът „Бащата на яйцето“ представлява сюрреална смес от апокалиптични видения, митологични пародии и парадоксални смислови паралели и трансценденции, демонстрираща оригинална писателска техника и многопластови, калейдоскопично разместени духовни послания. Същността на поезията като проклятие и пророчество е тема на повестта „Смъртни петна“. В нея Христов вмъква свои тристишия, писани още през 60-те и 70-те години; по-късно те излизат в книгите „Думи и графити“ и „Думи върху други думи“, в които е потърсена и дълбока смислова обвързаност с рисунките на Яна Левиева и Анри Кулев.

Христов е автор и на редица сценарии за игрални, документални и анимационни филми – „Бащата на яйцето“, „Смъртта на заека“, „Сънувам музика“, „Лабиринти“, „Корабът“ и др. Участва в международната писателска програма на университета в Айова, САЩ; осъществява авторски рецитали в Торонто, Вашингтон, Ню Йорк, Сан Франциско, Хамбург, Мюнхен, Атина, Делхи, Варшава и др. Съставител и редактор е на десетки книги, като значимо негово постижение е изданието на „Веда Словена“, както и антологиите на българския разказ и на народните песни и умотворения.

Антологичната му книга „Крилете на вестителя“ е преведена на англ ез.; негови стихове са превеждани на англ, ит., нем., рус., унг., хинди и др. ез.

Едвин Сугарев (текст и библиография)