Вен. Тин.

Кратка информация
Име Стефан Константинов Тинтеров
ПсевдонимВен. Тин.
Роден
гр. Бургас
Починал
гр. Стара Загора
Жанровеимпресии, рецензии, статии, стихотворения
ИзданияДемократически преглед, Листопад, Женски глас, Гражданка

Тинтеров, Стефан Константинов (Бургас, 22.03.1885 – Стара Загора, 6.07.1912). Ражда се в семейството на адвоката Константин Тинтеров – възрожденец от Калофер, съмишленик на П. Р. Славейков и самият той – автор на стихотворения (от тях като шлагери остават „Цвете мило, цвете красно…“, „В цветя, в треви зелени…“). Майка му – Мария Тинтерова, е родом от Карлово. Стефан Тинтеров завършва основното си образование в Бургас. От 1892 до 1903 учи в Класическия отдел на Пловдивската мъжка гимназия. През 1903 записва право в Софийския университет. По време на следването си работи като парламентарен стенограф в Народното събрание (1904–1906). През 1909 се дипломира и се връща в Бургас. През същата година започва и кариерата му на помощник-прокурор в Стара Загора. В професионалните кръгове и сред обществеността става известен с позицията си срещу смъртното наказание и със защитата на правото на жените да участват в обществения живот. През 1911 се жени за Анета Райчева – по-голямата сестра на негов приятел – юриста, писателя и дееца за освобождението на Македония Райчо Райчев-Вирсавиев. Година след сватбата, по време на служебно пътуване в района на Стара Загора, Тинтеров става жертва на нелепа случайност – бива хвърлен от коня си и 15 дена по-късно, на 6 юли 1912, почива от кръвоизлив в гръдния кош в Стара Загора. Погребан е в родния си град Бургас – 3 месеца преди да се роди синът му Стефан (Стефан Ст. Тинтеров, известен и с псевдонима Стефан Морянин, ще стане един от значимите български музиковеди).

Първите си литературни опити Стефан Тинтеров (познат главно под псевдонима Вен. Тин.) прави през 1905. Дебютът му е през 1906 – цикъл от 3 стихотворения (I. „Да можех аз да плача…“, II. „Вълни, лудейте!...“ III. „Съмнение да опусти небето…“) в сп. „Демократически преглед“, г. IV, 1906, кн. 4, с. 28 (436). Тинтеров остава сътрудник на това авторитетно обществено-политическо и литературно издание до края на живота си. Там излизат негови стихотворения и стихотворни цикли: „Валинурии“, „Призраци“, „Георгики“ и много други, до последния му приживе отпечатан поетически текст – посветен на Пенчо Славейков („В памет на П. П. Славейкова“, 1912). Там Вен. Тин. публикува и забележителната си рецензия за стихосбирката на П. К. Яворов „Подир сенките на облаците“ („Подир сенките на облаците“ (Отбрани стихотворения на П.К. Яворов)“, 1910). Освен на „Демократически преглед“, от 1911 активно сътрудничи и на литературно-художественото списание „Листопад“, на в. „Женски глас“ и сп. „Гражданка“ (последните две – редактирани от Жени Божилова-Патева, една от най-известните български феминистки).

Стефан Тинтеров е част от едно талантливо поколение в българската литература, от което остават имената на Димчо Дебелянов, Димитър Бояджиев, Владимир Мусаков, Илия Иванов-Черен, Петко Росен, Михаил Кремен и др. С някои от тях (Райчо Вирсавиев, Михаил Кремен, Петко Росен) е свързан в литературно-приятелски кръг още от студентските години. В спомените си неговият съгражданин Петко Росен, с когото остава близък до последните си дни, го определя като невероятен интелект и познавач на световната литература. Подобно на Дебелянов и Бояджиев, на Илия Иванов и Владимир Мусаков – и Тинтеров няма публикувана приживе книга.

За седемгодишния си творчески път Вен. Тин. впечатлява съвременниците си с духовен аристократизъм, ерудиция, талант. Поезията му е съзерцателна, вглъбена, с философска нагласа, съсредоточена около темите за абсолюта и вечните истини и белязана от мотивите на страданието и тъгата. В нея доминират типичната символистична звучност и образност, поетическият изказ е моделиран с подчертано внимание. Неговият съвременник Димитър Бабев, с когото го свързва сътрудничеството на страниците на „Демократически преглед“, го сравнява с Алфред де Вини. Абстрактна и философско-мистична, лириката на Тинтеров не е чужда и на конкретиката на интимните преживявания. Рядко, но в нея се появяват и фолклорни мотиви. Всичко това оставя впечатление за разнолика творческа фигура със съществен потенциал.

Критиката неизменно подчертава незаслуженото забвение, в което потъва Стефан Тинтеров за българската литературна история. В този смисъл Михаил Неделчев го нарича „трагическа литературноисторическа личност“.

Автор предимно на лирически стихотворения и цикли (сред които по-известните „Трилогия на сърцето“ и „Praecordia“) и на поеми („Zunaria“, „Градът“), Тинтеров спорадично пише и кратки белетристични форми („Люляково клонче“). Включен е с 10 творби в съставената от Дебелянов и Подвързачов „Българска антология. Нашата поезия от Вазова насам“ (1910). Автор е и на статии с литературна и обществена проблематика („Литературата ни през 1907 година“, „Жената в обществото“ и др.). Активно превежда световна поезия (Лермонтов, Верлен, Метерлинк, Мария Конопницка и др.).

Посмъртно негови творби са включени в антологията „Български поети“ (1922) под редакцията на Христо Цанков-Дерижан и в „Антология болгарской поэзии“ (1924) с преводач и съставител А. М. Федоров. Негови стихове влизат и в „Антология на българската любовна лирика“ (1939), съставена от Ангел Любимов. Първото самостоятелно издание на неговата поезия се появява едва през 1994 – стихосбирката „Призраци“ със съставител Владимир Стоянов.

Псевд. Вен. Тин.

 

Елка Димитрова

 

Библиографията е изготвена от Аделина Германова

 

Книги от Вен. Тин.

ЗаглавиеЖанровеГодина
Призраци : Събрани творбистатии, стихотворения, проза 1994
Трилогия на сърцетопоезия2006