Георги Цанев
Кратка информация | |
---|---|
Име | Георги Ценов Цанев |
Роден | с. Борован (Враца) |
Починал | гр. София |
Жанрове | литературнокритически очерци, литературни теми, литературноисторически изследвания, литературноисторически очерци |
Издания | Българска реч, Златорог, Изкуство и критика, Младеж, Нов път, Огнище, Съдба, Училищен преглед, Философски преглед, ЛИК, Литературен глас, Литературни новини, Наши дни, Работнически вестник, Развигор, Съвременник, Звезда, Дума, Изкуство, Родна нива |
Цанев, Георги Ценов (с. Борован, Врачанска обл., 21.09.1895 – София, 21.07.1986). Завършва гимназия във Враца (1915). Записва се студент по славянска филология в Софийския университет, но е мобилизиран по време на Първата световна война. В края на войната е пленен и прекарва повече от една година в лагери в Гърция. В България се завръща през 1919 и продължава следването си. Завършва висшето си образование през 1923, след което специализира в Карловия университет в Прага (1926–1928), дълги години е учител в София. Частен доцент (1945), редовен доцент (1946), професор (1949) и ръководител на Катедрата по история на българската литература (1950–1961) в Софийския университет. Декан на Историко-филологическия факултет (1951–1952). Директор на Института за литература към БАН (1959–1963) и завеждсащ Секцията по история на българската литература след Освобождението (1950–1975). Член-коренспондент на БАН (1952), академик (1974).
Сътрудничи с рецензии, статии и обзорни прегледи на списанията „Златорог“, „Училищен преглед“. „Българска реч“, „Философски преглед“, „Съдба“ и др. Публикува във вестниците „Развигор“, „Звезда“, „Литературни новини“, „Литературен глас“, „Съвременник“, „Родна нива“, „ЛИК“ „Огнище“ и др. Създател и редактор на сп. „Изкуство и критика“ (1938–1943), редактор и главен редактор на сп. „Изкуство” (1945–1948). Като литературен критик дебютира в сп. „Младеж“ през 1922 със статия, посветена на стихосбирката на Христо Смирненски „Да бъде ден!“. Симпатиите му към идеологията на комунистическата партия определят активното му сътрудничество в нейните издания – сп. „Нов път“, в. „Работнически вестник“, „Наши дни“, „Дума“ и др. В публикуваните статии и рецензии той се стреми към обективност и аналитичен прочит, оценявайки художествените качества на литературните творби, независимо от политическите си пристрастия. Цанев не приема като водещи идеологическите критерии за оценка на изкуството, сектантските ограничения, превърнати в естетически норми, критикува социалните клишета и лозунговата декларативност в така наречената пролетарска поезия. Именно неговите публикации, както и талантливите творби на Никола Фурнаджиев, Асен Разцветников и Ангел Каралийчев, създават популярност на твърде догматичното ляво издание „Нов път“. Четиримата не приемат идейния фанатизъм на неговия редактор – Георги Бакалов, не се подчиняват на категоричната му забрана и заедно с други „буржоазни“ писатели и поети участват в литературно четене (края на 1924) посветено на 10 години от трагичната смърт на П. К. Яворов. Свободният избор на Четворката от „Нов път“ е санкциониран с поредица от разгромяващи статии и възмутени „читателски писма“. Разривът между тях и Г. Бакалов провокира напускането на списанието и включването им в кръга от сътрудници на най-авторитетното литературно издание „Златорог“, с поет и запазван от Владимир Василев ангажимент за толерантност към политическите им убеждения. Естетическите предпочитания на Цанев са насочени към оригинални, „гранични явления“ в литературата, към стиловите метаморфози, към жанровите трансформации на реалистичното изкуство. За разлика от представителите на лявата критика през 30-те години на ХХ в., която подценява поезията на Хр. Смирненски, той открива в нея един новаторски синтез между революционния патос, символистичната поетика и социалната проблематика. Той проникновено анализира митологичния фикционален свят в лирическата проза на А. Каралийчев, показва как в своите разкази Георги Стаматов събира измеренията на реалистичната традиция с модерни теми и новаторски стилови инвенции, чете прозата на Георги Райчев през психологическата дисекция на разпадащия се консервативен патриархален модел. В поредица от статии защитава тезата си, че реалистичната линия в българската литературата е класическа, без да бъде старомодна. В изследвания на творчеството на Константин Константинов, Йордан Йовков, Антон Страшимиров, Георги Караславов, Стоян Загорчинов и др. показва как те разчупват еднозначните измерения на социалната проблематика и провокират критично вглеждане в традиционни ценности, как интерпретират документалните историческите сюжети и насищат делничната образност с интелектуално-философски послания. Цанев категорично отрича късните художествени проявления на символизма, смята, че той е изхабен като поетика от епигонски подражания и отдавна е изтласкан в периферията на литературното пространство. Развива своите тези в статии за Йордан Стратиев, Йордан Стубел, Иван Хаджихристов, Боян Дановски и др. Отстоявайки реалистичната монолитност на българската литература Цанев не приема провокативните творчески експерименти на авангарда, оценява ги като несъществени и преходни, защото са абстрактни и асоциални. В своето списание „Изкуство и критика“ той се опитва (и до голяма степен успява) да поддържа висока естетическа мяра както в подбора на поетите, писателите, художниците, публицистите, така и в художественото равнище на публикуваните произведения. В годините на своето издаване списанието има променящ се, но елитен кръг от сътрудници, сред които са: Тодор Влайков, Г. Стаматов, Г. Райчев, К. Константинов, Илия Бешков, Кирил Цонев, Борис Ангелушев, Дечко Узунов, Данаил Дечев, Ненко Балкански и др. „Изкуство и критика“ е предпочитана трибуна и на левите писатели от 40-те години – Христо Радевски, Г. Караславов, Орлин Василев, Павел Вежинов, Иван Хаджийски и др. На неговите страници правят своя творчески дебют Валери Петров, Богомил Райнов, Блага Димитрова, Александър Геров.
След края на Втората световна война Цанев се насочва предимно към литературната история. Въпреки догматизма и репресивните ограничения, които комунистическата идеология налага, той не създава фалшива, политически конотирана история. В „Страници от историята на българската литература“ в 4 тома (1967–1975), придържайки се към хронологичната композиционна рамка, той разглежда българската литература като суверенно духовно пространство, в което има много и различни художествени направления, класически и съпътстващи автори. При представянето им историкът акцентира върху моделирането на творческата им индивидуалност под въздействието на екзистенциални фактори, интелектуални идеи и социално-политически обстоятелства. В многотомната история особено внимание е отделено на това как литературата се твори в и за периодичния печат. Но за институционалните художествени функции на литературните издания преди 09.09.1944 г., както и за ролята им при създаването на емблематични естетическии кръгове и интелектуални общества, се говори твърде пестеливо, в рамките на допустимите от идеологегическата цензура норми. В стремежа си да балансира между политическата коректност към комунистическия режим и литературноисторическата почтеност – характерна за времето, в което се формира като личност и критически позиции, Цанев не запазва докрай обективна дистанция към естетическите явления и културноисторическите факти. И ако това не е толкова видимо в концептуализирането на неговите трудове, то е съвсем очевидно в конкретните литературоведски анализи и оценки, обременени от идеологическите ограничения на социалистическия реализъм.
Съставител и редактор на съчиненията на класически и съвременни български писатели: Христо Ботев. Избранные сочинения (1948), Стихотворения (1938); Иван Вазов, Събрани съчинения в 20 т. (1955–1957), Събрани съчинения в 22 т. (1974–1979); Любен Каравелов. Разкази, повести, мемоари (1973); Алеко Константинов. Бай Ганю. (1936); Гео Милев. Избрани произведения (1950); Никола Вапцаров. Съчинения (1972); Димитър Димов. Осъдени души (1968), Тютюн (1951, 1968); Димитър Талев. Железният светилник (1967); Никола Фурнаджиев. Съчинения в 4 т. (1970), Съчинения в 2 т. (1983); Асен Разцветников. Избрани произведения в 3 т. (1963–1964); Петко Р. Славейков. Събрани съчинения (1963–1969); Христо Смирненски. Събрани съчинения в 4. (1958–1960); Септември 1923. Литературен сборник (1953); П. К. Яворов. Избрани произведения (1953), Стихотворения (1970); Минко Николов. Избрани произведения (1968); член на редакционната колегия на История на българската литература в 4 т. (1962–1966) и др.
Носител на държавни ордени и награди: Орден 9 септември 1944 г. (1946); Орден Народна република България II ст. (1955), I ст. (1963); Орден Кирил и Методий I ст. (1963); Заслужил деятел на културата (1963); Народен деятел на културата (1971); Герой на социалистическия труд (1975).
Псевд.: Младен Иванов, Г. Вилин, Из-кри, И. К., Б. Боринов и др.
Елка Трайкова
Библиографията е изготвена от Мила Тронкова
Книги от Георги Цанев
Заглавие | Жанрове | Година |
---|---|---|
Романи и романисти | изследвания | 1923 |
Писатели и творчество | изследвания | 1932 |
Литературни студии | студии | 1938 |
Проблеми на днешната българска литература | изследвания | 1939 |
Идеи и образи | изследвания | 1944 |
Пътят на Яворов | изследвания | 1947 |
От символизъм към реализъм и социална поезия | изследвания | 1948 |
Христоматия по български език и литература: За VII кл. на гимназиите / Състав. Георги Цанев, Емил Георгиев | учебни помагала | 1950 |
Христоматия по литература: За XI кл. на общообразователните училища / Състав. Георги Цанев, Симеон Русакиев | учебни помагала | 1952 (1953, 1954, 1955) |
Страници от историята на българската литература | изследвания | 1953 (1956, 1958) |
По пътя на реализма: [Сборник от литературни статии] | статии | 1960 |
Критика: Избрани лит.-крит. статии | статии | 1961 |
Никола Фурнаджиев: Лит.-крит. очерк | литературнокритически очерци | 1963 |
Някои проблеми на българския исторически роман между двете световни войни | изследвания | 1963 |
Писатели и проблеми: Избрани лит.-крит. и истор.-лит. статии | статии | 1965 |
Традиция и новаторство | изследвания | 1965 |
Страници от историята на българската литература. В 4 тома | изследвания | 1967 |
Избрани съчинения: Т. 1 (в 3 тома) | изследвания | 1975 |
Историческият роман в българската литература: [Изследване] | изследвания | 1977 |
Среща с миналото: [Спомени] | спомени | 1977 |
Книга за критиката: [Статии и лит. изследвания] | статии, изследвания | 1980 |
На литературни теми: [Очерци] | очерци | 1980 |
Йордан Йовков: [Лит.-крит. статии] | статии | 1982 |
Страници от миналото: [Статии, рец., бел., спомени, интервюта]. | интервюта, критически бележки, спомени, статии | 1983 |
Избрани произведения Лит. критика: В 3 т. | изследвания | 1985 |
Книги за Георги Цанев
Автор | Заглавие | Година |
---|---|---|
Георгиев, Любен Христов | Георги Цанев : Лит.-крит. очерк | 1976 |
Кол. | Проблеми на новата българска литература : Сб. в чест на 80-год. на акад. Георги Цанев | 1978 |
Каранфилов, Ефрем и др. | Литературна традиция и съвременнос: В памет на Георги Цанев: Сборник изследвания и статии | 1991 |
Статии за Георги Цанев
Автор | Заглавие | Издание | Дата | Брой |
---|---|---|---|---|
Господинов, Георги и др. | [Южна пролет - поезия'93 за Фурнаджиев] | Летописи | 1993 | 9-10 |
Иванов, Никола | Памет за академик Георги Цанев | Родна реч | 1995 | 9-10 |
Радевски, Христо | Георги Цанев и неговото списание "Искри" | Език и литература | 1995 | 4 |
Георгиев, Любен | С проклятието на литературата : 100 г. от рождението на Георги Цанев | Български писател | 03.10.1995 | 40 |
Жечев, Тончо | Академик Георги Цанев и новата българска литература : 100 г. от рождението на големия лит. критик и историк | Дума | 04.10.1995 | 233 |
Чолаков, Здравко | Критик и литературовед с безспорни приноси : 100 г. от рождението на акад. Георги Цанев | Съвременна мисъл | 05.10.1995 | 39-40 |
Жечев, Тончо | По мярата на националната ни литература : 100 г. от рождението на Георги Цанев | Литературен форум | 11.10.1995 | 35 |
Цветков, Иван | "Борихме се за човека в нас..." : 100 г. от рождението на Георги Цанев | Зора | 17.10.1995 | 37 |
Жечев, Тончо | Бележник на редактора | Летописи | 1996 | 1-2 |
Пенчев, Георги | Писмото на професора : Размишления след години, събудени от едно писмо на акад. Георги Цанев | Български писател | 06.11.2002 | 34 |
Цанева, Милена | Той обичаше всеотдайно литературата : Из моите спомени за баща ми [Георги Цанев] | Света гора | 2004 | 5 |
Ташева, Петра | Литературната фамилия Цаневи | Аз Буки | 28.01.2004 | 4 |
Иванов, Никола | Посветен на красотата и идеите : 110 г. от рождението на Георги Цанев | Словото днес | 13.10.2005 | 31 |
Аретов, Николай | Георги Цанев и спорът за романа "Слънцето угаснало" [на Владимир Полянов] | Критика | 2006 | 1-2 |
Аретов, Николай | Георги Цанев и Ефрем Каранфилов в дневниците на Петър Динеков | Библиотека | 2016 | 1 |
Неделчев, Михаил | Трите критически стратегии на Георги Цанев : за 100 от рождението му | Литературен вестник | 20.04.2016 | 16 |