Екатерина Томова

Томова, Екатерина Томова (Пловдив, 7. 07.1946). Детството ѝ преминава в с. Орехово в Родопите, откъдето произхожда. Завършва гимназия в Асеновград (1964) и българска филология в Софийския университет (1970). Томова е сред основателите на в. „Асеновградски зов“ (1974); редактор в изд. „София-прес“ (1980–1981), във вестниците „АБВ“ (1981–1991), „Демокрация“, „Модерен свят“, „Литературен свят“; съветник в Министерството на културата (1997–2001); от 2005 преподава в Югозападен университет „Неофит Рилски“, катедра „Филмова и телевизионна режисура“.

През 1975 дебютира в общ поетически сборник с Паруш Парушев и Борис Христов. Книгата ѝ „Забравените от небето“ предизвиква един от големите литературни скандали в съвременната българска литература с опита на Николай Хайтов да я елиминира от плановете на Издателството на ОФ и да обсеби ръкописа. Книгата излиза след намесата на видни интелектуалци и с „благословията“ на Тодор Живков. Независимо от жанровата си рамка, художествените текстове на Е. Томова по същество са поезия и изповед. Документалните разкази „Забравените от небето“ са разкази-есета и разкази-поеми, в които самобитното е извисено до универсални категории. Автентични в етнографски в народопсихологически план, те разкриват една народна космогония, в чиито духовни доминанти се оглежда веруюто на авторката. Преливанията между фолклорно-митологичното и делнично-реалистичното, между сакралното и профанното, между документа и авторската интерпретация релативизират границата между документална и фикционална проза. Наситена с антицивилизаторски патос, книгата е блян по първоначалата на живота, по единосъщието на Бога, Човека и Природата. „Забравените от небето“ има над 10 сценични адаптации в България под режисурата на И. Добрев, И. Добчев, Ат. Атанасов, Ю. Огнянова, Д. Шарков и др. и една в Дюселдорфския държавен театър в Германия – на режисьора Д. Гочев; по книгата е заснет филмът на БНТ „Ханът между Черното и Бялото море“ на режисьора Д. Шарков (1995). Последвалите две книги с проза на Е. Томова – романът „Гости от другия свят“ (1994) и сборникът с новели „Празникът на мъртвите“ (1997), затвърждават профила на авторката като привърженичка на идеалистично-мистичното начало, на интуитивното познание, на вярата и откровенията на душата в противовес на грубия рационализъм.

Носител на Наградата на СБП за проза през 1981 за книгата си „Забравените от небето“.

Стихотворения и проза на Екатерина Томова са преведени на англ., исп., нем., пол., чеш.

Цветанка Атанасова (текст и библиография)